Но тя бе изчезнала. Марк прекоси коридора и веднага щом сви зад ъгъла, я видя отново. Стоеше неподвижно, загледана в нещо пред нея. Марк не спря, докато не се изравни с нея и не откри какво бе приковало вниманието й.
Невменяемият, който бе откраднал трансвиктора, се бе изправил пред вратата на хангара, стиснал оръжието в ръце. Дулото му сочеше право в Диди.
— Моля те — каза Марк с разтуптяно сърце. — Моля те, не го прави. — Протегна едната си ръка към мъжа, а другата положи на рамото на момичето. — Умолявам те. Тя е само на…
— Зная коя е! — извика непознатият и от устата му се разлетя слюнка. Ръцете му трепереха, коленете му се тресяха. Кичур мазна коса бе прилепнал върху мръсното му лице. Облягаше се на рамката на вратата сякаш без нейна помощ щеше да падне. — Сладко малко момиченце, а? Сигурно за такава я вземаш?
— За какво говориш? — попита Марк и се учуди, че мъжът е в състояние да води смислен разговор.
— Тя доведе демоните — изсъска лудият. Очите му искряха. Той размаха трансвиктора, за да подчертае думите си. — Бях в селото с нея. Те се спуснаха върху нас като пламъците от слънцето и ни засипаха с отровен дъжд. Оставиха ни да измрем, а виж я нея! Въпреки че я уцелиха! Цяла-целеничка е и напълно здрава! И ни се присмива за това, което ни стори!
— Тя няма нищо общо — възрази Марк. Усещаше, че ръката на Диди трепери в неговата. — Абсолютно нищо общо. Как би могла да има? Че тя е само на пет! — Усети как се пробужда старият гняв.
— Нямала нищо общо? Затова ли получи стрела, а не се разболя? Тя е пратеник на онези демони и смятам да им я върна час по-скоро!
Мъжът се хвърли напред. Направи две крачки, може би три, като с мъка пазеше равновесие. Трансвикторът се тресеше в ръцете му, но все още бе насочен към Диди.
Гневът на Марк се разтвори в нова вълна от страх. Очите му се замъглиха от усещането за безпомощност.
— Моля те… не зная как да те убедя. Но се кълна, че е невинна. Бяхме в бункера, където държат този берг. Научихме кой стои зад епидемията. Не са демони. Те са хора като нас. Смятаме, че тя има имунитет — затова не се е разболяла.
— Ти млъквай! — озъби се мъжът и направи още две крачки. После вдигна трансвиктора и го насочи право в лицето на Марк. — Погледни се само. Какъв си жалък и глупав! Коленете ти се подгъват от страх. Демоните дори не биха се занимавали с такъв като теб. Чиста загуба на плът. — Той се усмихна и показа два реда гнили зъби.
Нещо се размести дълбоко в душата на Марк. Знаеше какво е, макар да не смееше да го признае — онова мехурче на безумие, което бе готово всеки миг да се пръсне. В жилите му нахлу адреналин и гняв. Гърлото му се сви и отвътре се изтръгна вик, за какъвто дори не предполагаше, че е способен да нададе. Той се нахвърли върху мъжа, преди другият още да е разбрал какво става. Видя, че пръстът му се свива върху спусъка, но подтикван от пробуждащата се в него лудост, Марк успя да го изпревари. Вдигна рязко ръка и изби оръжието нагоре в мига, когато от него изригна сноп бяла светлина. Изстрелът попада в стената зад него.
В следния миг Марк блъсна с рамо мъжа и го събори на пода. Стовари се отгоре му, подпря се на пода и се изправи. Сграбчи го за ризата, дръпна го, изтръгна трансвиктора от ръцете му и го хвърли настрани. Анихилицията би била твърде лека смърт за този психопат.
Започна да го влачи по пода, осъзнавайки с някаква частица от разума си, че той самият вече се е прехвърлил в зона, от която не знаеше дали има връщане.
66
Мъжът нададе пресеклив вик, посегна с нокти към лицето на Марк, зарита бясно с крака в опит да стане и да избяга. Но Марк не допусна нито едно от тези действия да го отклони от взетото решение. Вътре в него сякаш се бе пробудила цяла една вселена от гняв, невъобразимо усещане, за което бе сигурен, че няма да продължи дълго, нито може да бъде овладяно. Разсъдъкът му вече висеше на тънка нишка.
Уловил мъжа здраво за краката, той го влачеше след себе си. По извития коридор, през вратата на пилотската кабина, към счупения прозорец. Алек дори не ги забеляза, седеше, стиснал юмруци в скута, и не откъсваше втренчен поглед от пулта.
Марк не му каза нищо, сякаш се боеше, че заедно с думите от гърлото му ще излезе и нещо друго. Спря до прозореца, сграбчи мъжа през гърдите, повдигна го и го обърна на една страна. Напрегна мишци и напъха тялото му в рамката. Главата на мъжа се блъсна в горния край на прозореца и тялото му се свлече обратно на пода. Марк се наведе, повдигна го и опита повторно. Същият резултат, само дето главата се удари по-силно.