— След като корабът е китайски, трябва да насочва към Китай — предположи Грей, който седеше до Сейчан.
— Не непременно. Чингис хан е бил голям почитател на науката и техниката на покорените от него народи. Възприемал и използвал всяко нововъведение, от китайския барут до компаса и абака. Със сигурност е ценял корабостроителните умения.
— Само че това е рибарски кораб — подчерта Пиърс и посочи резбата. — Това не означава ли, че скривалището е някъде край Тихия океан или Жълто море?
— Съгласен съм. И това крайбрежие всъщност е най-източната граница на империята на Чингис хан.
Отново си спомни думите на Йосип.
„Според мен Чингис хан е заповядал на сина си да превърне целия известен свят в негов гроб, да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя“.
Приятелят му имаше право. Знаеха, че главата на хана е била погребана в Унгария, най-западната граница на империята на неговия син. Бяха открили кораба от кости в Аралско море, западната граница на завладените от Чингис земи. И логиката предполагаше, че следващото място е някъде по източната периферия.
Имаше един-единствен проблем.
— Ако сме прави, този бряг е дълъг около хиляда и петстотин километра. Откъде ще започнем да търсим?
Рейчъл се размърда на стола си от отсрещната страна на масата.
— Може би имаме нужда от почивка. За да си проясним мислите и да се освежим.
— Нямаме време за губене — сопна й се Вигор, но веднага съжали за тона си и извинително я потупа по рамото при поредната си обиколка.
Нещо продължаваше да го гложди и не му даваше мира. А острата болка в корема го пробождаше с всяка крачка и му пречеше да мисли.
„Може би Рейчъл е права. Малко почивка няма да ни се отрази зле“.
Грей се намръщи и започна да размишлява на глас.
— Погребали са главата му в Унгария и предполагам, че корабът символизира гърдите му, понеже е направен от ребра и гръбначни прешлени.
— Или по-скоро сърцето му — поправи го монсиньор Верона и при тези думи отново изпита глождещото усещане.
— Главата и сърцето — измърмори Ковалски, който се изтягаше на недалечната кушетка с ръка над очите.
— Това май значи, че остава да намерим само краката на тоя приятел.
Вигор сви рамене. Наистина звучеше логично.
„Глава, сърце, крака“.
Отново чу думите на Йосип.
„… да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя“.
Монсиньор Верона се закова на място толкова рязко, че трябваше да се опре на облегалката на един свободен стол. Изведнъж осъзна, че всъщност не е трябвало да се фокусира върху думите на приятеля си.
— Йосип, побъркан гений такъв — промълви той. — Какъв съм глупак!
Нищо чудно, че свещеникът беше умрял с такова съжаление. Не само защото не бе успял да завърши пътуването си — макар че сигурно и това бе вярно, — но и защото сигурно бе виждал неразбирането в очите на Вигор.
— Той се е досетил! — възкликна монсиньорът.
— Какво искаш да кажеш? — попита Рейчъл. — Отец Тараско ли имаш предвид?
Вигор притисна длан към сърцето си и усети туптенето му. Спомни си онези последни мигове, когато Йосип хвана ръката му и я притисна към собствените си окървавени гърди — не само за да се сбогува, а и да го упъти по единствения възможен за него начин, преди да умре.
— Глава, сърце, крака — повтори той и потупа гърдите си, наблягайки на втората дума. — Подходът ни е абсолютно неправилен.
Рейчъл се поизправи на стола си.
— Защо?
— Главата показва границата на владенията на сина му и представлява бъдещето на Монголската империя след неговата смърт. Сърцето е символ на империята по времето на самия Чингис, на неговото настояще. И сега трябва да търсим мястото, където ханът за пръв път е стъпил и си е създал име, символизиращо миналото му.
— Глава, сърце, крака — произнесе Грей. — Бъдеще, настояще, минало.
Вигор кимна и се върна на стола си пред отворения лаптоп.
— Чингис хан не е заповядал на сина си да пръсне тялото му от единия до другия край на Монголската империя в географски смисъл. Искал е да го пръсне от миналото до бъдещето на страната.
Рейчъл се пресегна и стисна ръката му.
— Блестящо!
— Не бързай с похвалите. — Той посочи компютъра.
— Точно сега се чувствам пълен глупак, понеже Йосип искаше да ми каже всичко това, преди да умре. И все още ни предстои да използваме тази информация, за да открием къде да продължим търсенето.