— Ще се справиш.
Монсиньор Верона отвори на екрана карта на Монголската империя при управлението на Чингис хан.
— Тук е показана империята на Чингис, простираща се от Тихия океан до Каспийско море, но по-тъмният овал в Северна Монголия представлява първоначалните владения на великия хан — поясни той и посочи мястото на дисплея.
Грей надзърна над рамото му.
— Доста голяма територия.
— И няма морски излаз — прибави Вигор. — Както виждате, първоначалните му владения не стигат нито до Жълто море, нито до Тихия океан.
Всички погледнаха към кораба, докато монсиньорът остана наведен към компютърния екран и отвори още файлове за този район.
— Тогава защо ще остави точно кораб като указание? — попита Пиърс.
Вигор уголеми един участък от картата и им показа сърповидното езеро в северния край на по-тъмния овал.
— Ето защо. Това е езерото Байкал.
— И какво означава това езеро? — Грей се вторачи в картата. — Знаеш ли нещо за него?
— Само информацията, която чета в момента — отвърна монсиньор Верона и обобщи на глас. — Това е най-старото и най-дълбоко езеро на света. В него са съсредоточени над двайсет процента от сладководните запаси на планетата. За древните монголи то е било основен източник на риба… каквото е и днес.
Пиърс се вгледа по-внимателно в резбата върху кораба.
— Добре, разбирам какво означават изобразените тук риби, но какво правят тези…
— Тюлените ли? — Вигор се усмихна триумфално. Отпусна се назад, за да им покаже отворената на лаптопа снимка, тъмен лъскав силует, покатерил се върху една скала. — Позволете ми да ви представя нерпата, единственият сладководен тюлен на света и…
— Нека позная — прекъсна го Грей. — Такива тюлени се срещат единствено в езерото Байкал.
Усмивката на монсиньора стана още по-широка.
Сателитният телефон на Пиърс започна да звъни и той погледна дисплея.
— От командването на Сигма. — На излизане от заседателната зала Грей насочи показалец към Вигор. — Научи всичко възможно за това езеро.
— Вече го правя.
Монсиньор Верона погледна нагоре.
„Благодаря ти, приятелю“.
18:18 ч.
— Значи не си се чувал с Монк? — попита Пейнтър по телефона.
— Не. — Грей се беше уединил в спалнята си, не само за да разговаря насаме, но и за да не смущава издирването на Вигор.
— От десет минути се опитвам да се свържа с него — продължи директорът. — Не отговаря. Последната информация от тях беше, че продължават с коне нагоре в планината.
— Тук вече се мръква — предложи обяснение Грей. — Може да се установяват на лагер и да са заети с това.
Пейнтър уморено въздъхна.
— Надявах се да се консултирам с доктор Шоу.
— Защо?
— Току-що получих окончателния анализ от Центъра за космически и ракетни системи в Лос Анджелис. Нали ти споменах за физика, който наблюдава гравитационните аномалии в траекторията на кометата, забелязани първо от Джейда?
— Да, каза, че се променяли.
— Всъщност се увеличават. Вече имаме потвърждение, че тези малки промени растат право пропорционално на приближаването на кометата към Земята.
— Нали не се опасявате, че кометата ще ни удари?
Макар да съществуваше такава възможност. През 1994 г. кометата Шумейкър-Леви се беше сблъскала с Юпитер, а по някое време догодина друга комета щеше да се разбие в Марс.
— Не, тя ще премине близо от астрономическа гледна точка, но няма никаква вероятност да се блъсне в нас — отвърна Кроу. — Това обаче не означава, че не ни заплашва опасност. От един ден следим ТОО.
— Какво е ТОО?
— Тела в околоземна орбита. Наблюдаваме всички астероиди, за които има риск да се насочат към Земята поради преминаването на енергията на кометата в близост до нас. Тя вече е поразклатила космическата билярдна маса и резултатът са неотдавнашните метеорни дъждове.
— Както и случилото се на Антарктида.
— Точно така. Затова исках да поговоря с доктор Шоу. Тя е най-наясно с тези гравитационни аномалии. В ЦКРС са единодушни, че когато кометата се приближи максимално до Земята, усилилият се енергиен поток може да предизвика майката на всички метеорни дъждове. И от НАСА наблюдават някои изключително големи тела, които започват да реагират на тези отклонения.
— Джейда беше убедена в същото — потвърди Грей. Изведнъж се зарадва, че се е съгласил да търси откраднатите реликви. — Според нея този древен кръст, който издирваме, може да е направен от къс от кометата, паднал при предишното й преминаване край Земята. Че е възможно още да е запазил част от тъмната си енергия и кръстът и кометата да са сдвоени на квантово равнище.