Само че нещата се бяха променили.
Възнамеряваха да се скрият тук и да подмамят нападателите към отсрещната страна, където бяха Джейда и Хайду. Щом врагът навлезеше в теснината между урвата и свлачището, щяха да взривят експлозивите и да убият колкото може повече конници, като в същото време затворят пътя към езерото и осигурят безопасността на двете жени.
Дънкан, Монк и Санджар щяха да се заемат с онези, които останеха от отсамната страна. Шансовете им не бяха особено добри, но не разполагаха с много възможности.
И трябваше идеално да разчетат времето.
Точно затова се нуждаеха от поглед отгоре.
Докато Кокалис тичаше обратно към тях, Дънкан наблюдаваше екрана. Конникът, който предвождаше атаката, като че ли носеше вълча маска. Явно господарят на Синия вълк беше решил този път да си поизцапа ръцете.
— Идват — прошепна Рен.
Тримата се приведоха още по-ниско, за да не ги забележат, докато отрядът излизаше на платото.
На дисплея конниците се позабавиха — бяха стигнали началото на откритото пространство. Един от тях вдигна автомата си и се заоглежда, другите държаха лъковете си в готовност. След като не откриха никого, водачът им посочи към свлачището и езерото оттатък и заповяда:
— Урагшаа! — „Напред!“
Господарят на Синия вълк изтегли кривата си сабя от ножницата и поведе хората си към езерото.
„Добре“ — помисли Дънкан.
Ако успееха да убият водача, може би останалите щяха да се разбягат.
Вперил очи в екрана, Монк държеше палец на детонатора и чакаше първите неколцина конници да навлязат в прохода между свлачището и урвата.
„Хайде!“ — мислено го подкани Рен.
Кокалис сякаш го чу и натисна бутона.
Не се случи нищо.
Или поне нищо особено.
Един капсул-детонатор изпука като фойерверк и проблесна в мрака. Шумът стресна най-близкия кон, който препусна напред и се блъсна в следващия от колоната. Другите животни заотстъпваха заднишком и останаха от отсамната страна.
— Капсул-детонаторът на първия експлозив е паднал — прошепна Монк. — Така става, когато човек работи на тъмно.
Завъртя превключвателя на втория взрив и отново натисна бутона. Този път отекна мощна експлозия, която разтърси платото. Отгоре се посипаха сняг и лед, откъснати от надвисналите скали.
Кокалис бързо взриви третия и четвъртия експлозив и ушите на Дънкан запищяха. Коне се изправяха на задните си крака и цвилеха, ездачи падаха от седлата.
— Напред! — нареди Монк.
Тримата напуснаха убежището си и откриха огън.
Докато стреляше, Дънкан се молеше Джейда и Хайду да са в безопасност.
18:39 ч.
Джейда видя иззад скалите да се появяват трима конници. Първият носеше страховита вълча маска. Преди секунда беше чула изпукване като от изстрел. Последваха разтърсващи експлозии и тя вдигна ръка пред лицето си. Скалите долу се взривиха сред облаци дим и прах, отгоре се затъркаляха канари, които преградиха пътя към езерото. Продължаваха да се сипят по-малки камъни, които цопваха във водата или рикошираха от гранитния перваз.
Затаила дъх, Джейда се надяваше, че тримата конници са загинали — ала от дима изплуваха три коня, които панически препускаха към нея.
Тя използва елемента на изненада и започна да натиска спусъка. За пръв път стреляше не само с пистолет, а и изобщо. Затова залагаше на количеството, вместо на качеството.
Все пак успя да улучи едно от животните и то се изправи на задните си крака. Ездачът отчаяно се вкопчи в шията му. И очевидно сбърка. Обезумелият от страх кон отскочи назад и се свлече от ръба на скалата, като отнесе със себе си и конника. Ужасеният крясък на монголеца огласи планината, като за миг заглуши ехото от пистолетните гърмежи.
Джейда отчаяно продължаваше да стреля.
Друг случаен куршум прониза втория ездач в гърлото в момента, в който той вдигаше лъка си. Мъжът се строполи от седлото и се просна по очи в езерото, като безсилно пляскаше с ръце във водата.
Третият ездач обаче препускаше към нея, вдигнал високо кривата си сабя. Вълчата маска скриваше лицето му и му придаваше вид на безпощадна природна стихия.
Младата жена отново натисна спусъка, но той не поддаде — затворът стърчеше изтеглен назад. Дънкан й беше обяснил какво означава това.
Край на патроните.
Ездачът замахна към нея и сабята му проблесна на лунната светлина.
В този миг покрай главата й изсвири стрела и перата я пернаха по ухото.