— На остров в езерото Байкал, на около четиристотин и осемдесет километра северно… — И тогава разбра. Очите му се разшириха. — В световен мащаб това буквално е на две крачки от мястото, където се е разбил спътникът.
— И това не ти ли се струва невероятна случайност?
Рен кимна.
„Бог не си играе на зарове със света“.
Той впери очи в нея. Искаше му се да я целуне — повече от обикновено.
— Спътникът е паднал толкова близо, защото го е привлякла енергията на кръста.
— И как няма да го привлече? Нали е зареден с тъмната енергия на същата тази комета!
Дънкан пак погледна графиката, показваща засмукването на енергийното поле към Земята. Представи си сателита като безплътна енергия, видя как привличането на кръста го изкарва от орбита и го тегли към повърхността на планетата.
Ако беше вярно, това определено потвърждаваше теорията на Джейда за сдвояването, но не отговаряше на другия му въпрос.
Той отново се обърна към младата жена.
— Нали каза, че този факт обяснявал и как да бъде нарушено сдвояването?
Джейда се усмихна.
— Мислех, че е очевидно.
— Не и за мен.
— Трябва да довършим онова, което се е опитал да направи спътникът. Да обединим енергията на Окото с тази на кръста. Мисли за тях като за положително и отрицателно заредена частица. Сега техните противоположни заряди ги привличат…
— … а когато се обединят, ще се анулират взаимно.
— Точно така. Все едно да събереш материя и антиматерия, само че става дума за енергия. Експлозивната анихилация на двете противоположности би трябвало да наруши сдвояването.
На теория изглеждаше чудесно, но…
— Защо са противоположни? — попита Дънкан. — Каква е разликата между тях?
— Не забравяй, че и времето е измерение. Въпреки че са заредени с еднакво количество тъмна енергия, кръстът и Окото се отличават с два различни вида време. Двата противоположни края на една и съща ос — минало и настояще. Фактът, че са квантово сдвоени, означава, че се стремят да се превърнат в едно.
— Тоест трябва да се анихилират.
Тя кимна.
— Според мен това ще наруши сдвояването и ще прекрати притеглянето на кометното поле.
— Все пак остава основният въпрос — подсети я Дънкан. — Къде е кръстът.
— Не знам, но…
Компютърът отново сигнализира и я прекъсна, съобщавайки за изпълнението на поставената задача. Резултатът запримигва на екрана.
5,68 ч.
— … но ни остава ето толкова време да го открием.
— Джейда се обърна към него. — Знаеш какво трябва да направим.
Дънкан знаеше.
Изправи се, отиде при Монк и го събуди.
— Какво има?… — сънено попита партньорът му. — Да не стигнахме?
Рен се наведе над него.
— Трябва да обърнем самолета назад.
27.
20 ноември, 6:42 ч. местно време
Остров Олхон, Русия
Грей се събуди преди изгрев-слънце. Краката му бяха преплетени с чужди, към гърдите му се притискаше топла буза. Във въздуха още се усещаше ароматът на телата им, на тяхната страст. Лявата му ръка я прегръщаше през рамото, сякаш се боеше, че ще му се изплъзне, ще се превърне в призрак, в трескав сън.
Сейчан се протегна — сънливо движение, съдържащо намек за гъвкавата сила, скрита под нежната плът, — измърка доволно и звукът завибрира в костите му. После изви глава, отвори очи и в тях се отрази малкото светлина, проникваща в стаята. Кракът й се плъзна надолу, погали го и го разбуди окончателно.
Пиърс се пресегна и повдигна лицето й към своето. Устните им се докоснаха с обещание за…
Телефонът му високо зазвъня върху нощното шкафче, развали магията и им напомни за света извън това легло. Грей изпъшка, притисна я още по-силно към себе си, после я пусна и се претърколи към телефона, без да сваля едната си ръка от хълбока й.
— Кацнахме в Иркутск — осведоми го Монк. — Хванахме попътен вятър и стигнахме по-рано, отколкото очаквахме.
Приятелят му ги прекъсваше за втори път. Преди два часа му беше съобщил, че групата му ще се присъедини към тях.
— Ясно — лаконично отвърна Грей. — С други думи, сте на около два часа от нас.
Сейчан и Рейчъл щяха да изчакат Кокалис и неговите хора в хижата. Грей и другите щяха да научат каквото могат от шамана и да се върнат.
Грей си погледна часовника. Ако искаха да успеят за ритуала по посрещане на слънцето в осем часа, трябваше да тръгнат след четирийсет и пет минути.