Тъмно петно нарушаваше девствената белота в центъра на пещерата — дупка в леда, водеща към езерото. Тук-там в стръмните й стени имаше вдлъбнатини.
На влизане Грей зърна лъскаво кафяво тяло, което се плъзна по един от улеите. През този отвор трябваше да излизат на въздух най-прочутите бозайници, обитаващи Байкал, тюлените нерпа.
Нямаше повече накъде да вървят. Пиърс спря, Ковалски и Вигор завиха от двете му страни.
— Къде сме? — попита Ковалски.
— Тук байкалските тюлени раждат своите малки на завет в суровите зими — поясни Темур. — Нашият народ смята това място за свещено. Говори се, че сме произлезли от душата на тези издръжливи благородни същества.
— Но защо ни доведе тук? — Грей се огледа. Не беше в настроение за излет сред природата. Часовниковите стрелки безмилостно напредваха.
— Защото старейшината Баян ми каза да ви доведа в тази пещера — отвърна бурятът. — Не знам нищо повече. Нямам представа защо ви праща тук.
Пиърс се обърна към Вигор, който изглеждаше също толкова озадачен.
— Сигурно старецът просто си пада по тюлените — подхвърли Ковалски.
— Или ни подлага на изпитание — предположи монсиньор Верона. — Другите реликви на Чингис хан са били скрити на добре защитени места, често на границата между сушата и водата като тук. И откриването им се дължи на засушаването в Унгария и екологичната катастрофа в пресъхналото Аралско море.
— Тук обаче от милиони години не се е променило нищо — отбеляза Грей. — Няма да е лесно.
— Така се очертава.
Пиърс обходи с поглед леденото пространство, като си налагаше да запази хладнокръвие. И тогава осъзна, че шаманът не ги е пратил в пещерата без никакви указания. Баян беше наредил на Темур да ги доведе тук само с няколко думи, ала помощникът му знаеше точно къде да дойде. Това можеше да означава само едно.
— Темур, тази пещера има ли си име?
Бурятът кимна.
— На нашия език се казва Емегтей, „женски корем“. — И имитира с жест издут корем.
— Утроба — произнесе Грей.
— Да, точно така — потвърди Темур, после се поклони и заотстъпва заднишком. — Надявам се да намерите каквото търсите. Аз трябва да си вървя.
— Моят приятел може да те върне до нос Бурхан — предложи Пиърс и посочи Ковалски.
— Няма нужда — отклони любезността му бурятът. — Имам роднини наблизо.
След като той си тръгна, Вигор посочи дупката в леда.
— Утроба. Има логика. На това място ражда малките си животното, което е тотем на острова, негова душа.
Грей поклати глава. Не че имаше друго мнение. Напротив, разбираше, че монсиньорът е прав. Само че предпочиташе друг подход.
— Вигор, ти не спомена ли, че майката на Чингис хан е родена на Олхон?
Монсиньор Верона се ококори.
— Точно така!
— Тогава това свещено място може да символизира произхода на Чингис.
— Неговата духовна утроба — обобщи Вигор.
Ковалски намръщено огледа ледената пещера.
— Ако сте прави, майка му трябва да е била ега ти фригидната…
— Дошли сме точно където трябва — прекъсна го Пиърс.
— Но с какво ще ни помогне това? — попита монсиньорът.
Грей затвори очи и си представи пещерата като утроба и тунела към езерото като родилен канал, от който блика живот.
„Само че животът не започва в утробата…“
Трябваше да има искра, първичен източник.
Според Вигор Чингис интелектуално бил изпреварил времето си. Пиърс си помисли, че макар великият хан едва ли е знаел за оплождането на яйцеклетката от сперматозоиди, тогавашните учени определено са били наясно с общата анатомия на човека.
Слезе от атевето, извади фенерчето от раницата си и се насочи към дъното на пещерата, като внимателно стъпваше по леда и заобиколи дупката отдалече. Плъзна лъча на фенерчето нагоре по замръзналия водопад на задната стена и проследи все още стичащите се по повърхността му ручейчета.
Откри източника им на около седем-осем метра над главата си. Черен отвор водеше към друг тунел, наполовина задръстен от замръзналата вода.
Монсиньор Верона разбра какво прави.
— Символ на маточна тръба.
„По която животът се влива в утробата“.
— В раницата си нося клинове и екипировка за катерене — каза Грей. — Би трябвало да успея да се изкача по водопада и да се вмъкна в онзи тунел.
Обърна се и прочел копнежа в очите на Вигор, потупа стария си приятел по рамото.