Очите на духовника блестяха от възбуда.
След като освободи примитивните панти от леда, Грей свали резето, с което бяха затворени двете крила на портата, и предостави на Вигор честта да влезе пръв.
Затаил дъх, монсиньор Верона хвана дръжката и силно я дръпна. Останалите в пантите ледени кристали захрущяха и вратата се отвори широко.
Гледката го накара да отстъпи назад.
Свари го напълно неподготвен.
Макар и полупразно, помещението беше не по-малко изумително.
Пред тях сияеше кръгла златна стая. Подът, таванът, стените… изцяло бяха покрити с розово-жълт метал. Дори вътрешната страна на портата бе облицована със злато, а не със сребро.
Грей последва Вигор вътре.
Умели майстори бяха придали на златните повърхности чудни форми. Ребрата на тавана се събираха в централен пръстен. Около стените се издигаха златни стълбове. Приликата беше очевидна.
— Златна юрта — каза Пиърс. — Монголски гер.
Вигор се озърна назад към портата.
— И когато вратата е затворена, се образува монолитен свод. Ние символично се намираме в третото ковчеже от реликвария на свети Тома.
Грей си спомни, че черепът и книгата са били поставени в желязно сандъче, корабът — в сребърно. Сега бяха в последното — златно.
Монсиньорът тръгна надясно, сякаш се опасяваше да влезе по-навътре.
— Погледни стените.
На златните стълбове бяха закачени стойки за факли, украсени със скъпоценни камъни. Грей протегна ръка към една от тях и едва тогава разбра, че това всъщност е корона. Огледа кръглото помещение. Всички бяха корони.
— От царствата, които Чингис хан е завладял — поясни Вигор. — Само че това не е неговата гробница.
Пиърс го беше разбрал още в момента, в който портата се отвори. Нямаше никакъв огромен некропол, натъпкан с всички съкровища на древния свят. Нямаше никакви разкошни гробници, нито на Чингис, нито на неговите потомци. Те все още очакваха своите откриватели, може би в онази планина в Монголия.
— Тези корони са оставени в чест на човека, погребан тук — прошепна монсиньор Верона.
Продължи покрай стената, очевидно още несъбрал кураж да влезе навътре, и посочи с ръка изображенията в пространствата между стълбовете. Лъскавите повърхности представляваха истински шедьоври на ювелирното изкуство. Стилът определено беше китайски.
— В гробниците от времето на династията Сун е представен животът на погребания — заразказва Вигор.
— И тази тук не прави изключение.
Грей забеляза, че на първата плоскост отдясно на входа е изобразена стилизирана планина, на върха на която се издигат три кръста. По склоновете се спускаха плачещи фигури, а над тях бушуваше гневно небе.
На следващото пано имаше коленичил мъж, който протягаше ръце към ранения хълбок на друг, носещ се над него.
По-нататък същият човек се отправяше на далечно ужасяващо пътешествие, изпълнено с дракони и други чудовища от китайската митология — докато накрая на брега на голямо море с високи вълни го посрещаха тълпи със знамена и символи на радост и просветление.
— Това е животът на свети Тома — каза Вигор, когато завършиха обиколката. — Най-после имаме доказателство, че е стигнал до Китай и Жълто море.
Но с това житието на светеца не приключваше.
Монсиньорът спря пред последното пано, изобразяващо китайски владетел, подаващ на мъжа кръст. В осеяното със звезди и полумесец небе над рамото на владетеля сияеше комета.
Подаръкът на св. Тома.
Вигор се обърна към полупразното помещение. В средата на златната юрта имаше каменна грамада като онези край входа на пещерата на шамана.
Ала върху този каменен пиедестал стоеше просто черно ковчеже.
Монсиньор Верона погледна Грей. Искаше разрешение.
Пиърс забеляза жълтеникавия оттенък на кожата му. Това не се дължеше на златото, осъзна той. А на жълтеница.
— Върви — тихо каза Грей.
8:56 ч.
Вигор тръгна към ковчежето. Краката му се бяха вцепенили от изпълнилото го благоговение, още малко и щеше да изгуби равновесие.
„Може би трябваше да се приближа на колене“.
Но остана изправен и стигна до каменната грамада.
На вид ковчежето беше желязно, но вероятно имаше някакво покритие, защото не бе ръждясало. Отгоре имаше китайски йероглиф.
„Две дървета“.
Също като онзи, описан и прерисуван от Илдико.
Той вдигна с треперещи пръсти капака и пантите жалостиво изскърцаха. Вътре видя второ ковчеже, също черно като първото, ала Вигор знаеше, че металът под патината е сребро. И върху него имаше китайски символ.