Дънкан се извъртя към един разбит страничен прозорец и като внимаваше да не го забележат, насочи вниманието си към сушата. От скалите висяха въжета, от двете страни на входа на тунела имаше въоръжени мъже в зимни маскировъчни униформи. Той ги преброи.
„Лошо“.
После измъкна зигзауера от презраменния си кобур, натисна ларингофона и съобщи на Грей:
— Окото пътува към теб. Виждам двайсет бойци, по десет от всяка страна. Май са корейци.
Пиърс изруга. Явно намираше някакво обяснение за присъствието им.
— Следвай плана — отговори той. — Брой до трийсет и открий огън.
Дънкан отново се обърна към прозореца.
Шансовете на техния отряд за победа бяха нулеви.
Затова и планът им беше прост.
Да спечелят колкото може повече време с цената на живота си.
Погледна надолу в тъмните дълбини. В този момент съдбата на света зависеше от това колко бързо плува Джейда.
31.
20 ноември, 9:44 ч. местно време
Остров Олхон, Русия
Джейда знаеше, че няма да успее. Страхът, студът и изтощението я поставяха на върховно изпитание. Раницата на раменете й я забавяше още повече, тежеше като олово и пречеше на движенията й. Ала и това не беше най-страшният проблем.
Зад нея се провлачваше кървава диря. На излизане от автобуса бе порязала дясната си ръка до костта на остро парче метал. Топлината и силата напускаха тялото й с всеки изминат метър, вееха се като алено знаме зад нея. Струваше й невероятни усилия да продължава напред, докато болката отстъпваше пред вцепенение.
Дясната й ръка отслабваше и затова трябваше да се оттласква още по-силно с крака.
Белите й дробове крещяха за въздух.
Бързо притъмняваше — ала не защото потъваше в тунела и оставяше слънчевите лъчи зад себе си. Зрителното й поле се стесняваше, пред очите й плуваха черни петна.
В далечината напред зърна светлина — до дупката в леда бяха оставили фенерче, което я очакваше, наред с топли дрехи.
„Няма да успея…“
Сякаш в потвърждение на мисълта й напредването й се забави още повече. Дясната й ръка висеше край тялото й, вече съвсем безполезна. Тя отчаяно размаха крака.
До ушите й се донесе тътен.
Джейда погледна нагоре и видя ярка светлина, която прелетя край нея през прозрачния лед и се насочи към входа на тунела зад гърба й.
Тя протегна ръка и опря дланта си в леда.
„Помогнете ми…“
Ала те се отдалечиха и я оставиха сама.
9:45 ч.
Атевето на Грей летеше към утринната светлина. Монк седеше зад него, а Ковалски ги следваше с втората машина. Отворът на тунела пред тях се уголемяваше. От двете му страни тъмнееха човешки фигури.
„Корейци“ — беше казал Дънкан, но Пиърс знаеше, че всъщност са севернокорейци.
Как ги бяха открили? Страхът за Сейчан и Рейчъл възпламени кръвта във вените му. Затова ли жените още не бяха пристигнали? Пленили ли ги бяха? Той си спомни напрегнатия и кратък разговор със Сейчан и как тя му се сопна.
„Сигурно са я държали под прицел“.
Това обаче му даваше една надежда.
Севернокорейците очевидно искаха да заловят него и Ковалски и най-вероятно щяха да се опитат да ги хванат живи.
Поне отначало.
Грей не страдаше от такива скрупули.
Чу първите гърмежи на зигзауера на Дънкан.
Докато противникът насочваше цялото си внимание към входа на тунела и приближаващия се рев на атеветата, Рен беше изненадал корейците в гръб.
При внезапната атака от неочаквана посока Пиърс чу изумени крясъци. Монк се надигна зад него и откри огън над рамото му, като вся още по-голяма паника.
Грей даде максимум газ и се възползва от моментния хаос и объркването на корейците, които се чудеха как да реагират на това нападение от две страни.
На светлия фон на отвора се появи тичащ боец с насочен напред автомат и Кокалис го повали с един изстрел.
Грей заобиколи трупа отляво, Ковалски отдясно. Изхвърчаха на светло, удариха спирачки и когато атеветата поднесоха и се завъртяха, започнаха да стрелят във всички посоки. Дънкан рязко отвори задната врата на автобуса, изскочи навън и откри огън отвисоко.
Бойците в зимни камуфлажи се натръшкаха върху леда — или бяха улучени, или залягаха с надеждата да се слеят със заобикалящата ги белота.
Пиърс обаче знаеше, че корейците са много повече и по-добре въоръжени от неговия отряд. Вълната всеки момент щеше да се обърне насреща им. От пързалящите се атевета вече рикошираха куршуми и напукваха леда наоколо.