Имаха една-единствена цел: да спечелят време.
По негово указание Вигор чакаше Джейда в криптата и щеше да й помогне с каквото може. Но пък монсиньорът изобщо не изглеждаше добре.
Затова Грей продължаваше да натиска спусъка и мислено умоляваше Джейда да побърза.
9:46 ч.
Джейда мъчително напредваше към далечната светлина, като риташе с крака и гребеше със здравата си ръка. Зад себе си чуваше изстрели — другарите й се отказваха от живота си за нейната цел. Тяхната саможертва й даваше сили да се бори с инстинктивното си желание да вдиша. Белите й дробове горяха. За сметка на това тялото й се вледеняваше и натежаваше като олово.
И тогава нещо я блъсна и профуча покрай нея и тя сепнато ахна и от устата й се изниза броеница от въздушни мехурчета. Беше кафяв женски тюлен, лъскав и гъвкав. Претърколи се във водата, обърна се към нея и плавно обиколи около кръста й, като се отъркваше в кожата й, после пак се завъртя напред и подканящо зачака.
През пристъпите на разкъсващата я агония от огън и лед Джейда разбра.
Протегна здравата си ръка и се хвана за опашката му. Тюленът се стрелна напред, просто стреснат или целеустремен, заплува към дупката в пещерата, най-близкия излаз на повърхността, и повлече Джейда след себе си.
Младата жена съсредоточи всичките си сили в пръстите си и се вкопчи в него.
След секунди стигнаха до светлината и полетяха нагоре. Джейда изскочи на повърхността и отчаяно си пое дъх. Тюленът се заклатушка до нея: наблюдаваше я с лъскавите си кафяви очи, сякаш за да се увери, че е добре. Когато дишането й се поуспокои, тя си позволи да се зачуди на гледката. Дали животното просто проявяваше майчински инстинкт и помагаше на ранен бозайник? Или на помощ всъщност й се притичаше душата на острова?
Така или иначе, Джейда мислено благодари на всички богове. Тюленът няколко пъти повдигна нос във въздуха и отново се гмурна във водата.
Тя заплува към ръба, където висеше завързаното от Грей въже, и се изтегли по улея. Щом се покатери горе, запълзя на четири крака, като оставяше алени следи от ранената си ръка.
Стигна до приготвените одеяла и бързо се избърса. Имаше и дрехи, но тя не им обърна внимание. Не знаеше дали има време да се облече, затова само хвърли раницата, намъкна канадката и вдигна ципа й.
Цялата разтреперана, отново метна раницата на рамо, нахлузи алпинистките ремъци и ги пристегна. После тръгна с олюляване към замръзналия водопад.
Погледна нагоре към въжето, спускащо се по стръмната ледена скала. После го хвана — и веднага осъзна, че е безсмислено. Почти не можеше да движи пръстите си. Силите я напускаха с всяко следващо потреперване.
Но до ушите й достигна ехо на гърмежи.
Нейните приятели не се предаваха.
„И аз нямам право да се предам!“
Оставаха й само десет минути, затова се изтегли до първия клин, после до следващия. Отново разпалената в душата й решителност я тласкаше нагоре, ала силата на волята и физическата сила не бяха едно и също.
Джейда протегна порязаната си ръка, опита се да се задържи… но се подхлъзна и падна по гръб върху твърдия лед. Впери очи нагоре и по бузите й потекоха горещи сълзи. Знаеше истината.
„Няма да успея“.
9:48 ч.
Грей разбираше, че битката е изгубена.
Противникът беше преодолял първоначалната изненада от атаката и действаше по-уверено.
Един куршум рикошира от атевето и проряза червена диря в хълбока му.
Грей даде знак на Ковалски.
Здравенякът подкара машината си към автобуса. Пиърс и Монк го покриваха, обсипвайки леда с яростен бараж.
Ковалски стигна до разбития лед около рейса, завъртя се на сто и осемдесет градуса и спря на самия ръб на дупката.
Дънкан се измъкна пред задната врата, изтича по наклонения покрив и скочи над откритата вода, обагрена във всички цветове на дъгата от изтичащите бензин и масло. Тупна тежко на седалката зад Ковалски и двамата незабавно се понесоха обратно към Грей.
Монк и Пиърс ги прикриваха, но боеприпасите им бяха на изчерпване и трябваше да се приготвят за последна отбрана.
Пиърс се насочи към тунела в търсене на убежище. Ковалски го последва.
Кокалис улучи един от корейците в крака и го повали. Двете атевета влетяха в прохода, изминаха десетина метра и едновременно завиха рязко, за да спрат.
Четиримата се претърколиха от седалките и временно се прикриха зад тежките машини.
Грей набързо оцени обстановката. Ковалски беше ранен в рамото и хълбока. На бузата на Дънкан червенееше дълбока драскотина. Монк притискаше бедрото си с ръка и между пръстите му се стичаше кръв.