Но и тримата изглеждаха изпълнени с яростна решителност да спечелят още колкото могат време за Джейда и Вигор. За съжаление им оставаха само по няколко патрона. Трябваше да използват разумно всеки един от тях.
Противниците им сякаш го знаеха, защото започнаха да се прегрупират за атака.
Грей насочи пистолета си напред.
Само че на входа на тунела се появи фигура, която буташе пред себе си друга.
Едър севернокорейски войник в пълна защитна екипировка държеше Сейчан с ръка през гърлото и опираше пистолета си в главата й, използвайки я като жив щит. Тя изглеждаше пречупена, огънят я беше напуснал.
— Хвърлете оръжието си насам! — извика им познат глас. — Излезте с ръце на тила, иначе тя ще умре пред очите ви. Както убихме другата жена.
Последните думи накараха Грей да забрави всичките си планове.
„… убихме другата жена…“
Монк го стисна за ръката, но той едва усети пръстите на приятеля си.
Рейчъл.
В съзнанието му избухнаха ледени пламъци: разкошният карамелен цвят на очите й, гневното отмятане на косата й, мекотата на устните й, звънкият й смях, когато я изненадваха.
„Нима всичко това вече го няма?“
— Грей — прошепна му Монк и го върна в настоящето колкото с желязната си хватка, толкова и с гласа си.
Изригналият в Пиърс огън го заслепи.
Хуан Пак застана на входа на тунела, скрит зад високия кореец.
— Ако излезете веднага, ще останете живи!
Триумфалният фалцет на това насекомо накара Грей да се овладее, да си спомни своя дълг. Трябваше да спечелят още време, за да спасят света, ала сега той имаше нова цел: да отмъсти за Рейчъл.
— Какво ще правим? — тихо го попита Дънкан, стиснал зигзауера си.
Грей се поколеба дали да не го прати на помощ на Джейда, но Хуан Пак щеше да разбере, че един от тях липсва, и да го потърси. Това само щеше да провали плана им.
— Правете каквото иска онзи — твърдо отвърна той; едва насилваше челюстите си да се движат. — Това ще ни осигури още време.
Не им оставаше друга възможност и те хвърлиха пистолетите си, които се плъзнаха по леда и спряха на светло пред входа.
Пиърс се изправи с ръце на тила.
Другарите му последваха неговия пример и заедно прескочиха преградилите прохода атевета.
Севернокорейският ядрен физик разбра, че е победил, защото най-после се показа иззад прикритието си. Видимо успокоен, той победоносно запали цигара и насочи тлеещия й връх към Грей.
— Сега двамата с теб ще се позабавляваме.
Пиърс преглътна отговора си и не си позволи да реагира; опитваше се да го накара да говори, вместо да влезе навътре в тунела.
Нямаше представа дали Джейда се е изкатерила по замръзналия водопад в дъното на пещерата, но въжетата още бяха там и противникът щеше да види накъде да продължи.
Затова само гневно се взираше в корееца.
Грей стигна до изхода и се изправи пред дулата на насочените към тях автомати. На леда лежаха няколко трупа. Поне бяха очистили половината от главорезите на Пак. Други бяха ранени.
Налагаше се да се задоволи с това.
Наляво забеляза позната фигура, която стоеше настрани от корейците.
Джуланг Делгадо.
Делгадо го погледна, после отново заби поглед в обувките си. Очевидно се срамуваше от ролята, която е изиграл.
И сбърка.
Защото не забеляза слабата жена, която се спусна по едно от въжетата на корейците и безшумно се приземи зад него — нито сребърния проблясък на пронизалата гърба му сабя.
Джуланг с изненадан възглас се свлече на колене. Гуанин, чийто татуиран дракон свирепо лъщеше на лицето й, вдигна пистолет в другата си ръка и откри огън.
По други въжета от двете й страни наскачаха още хора и започнаха да стрелят в движение.
Нейната триада.
Изумен, Грей не можеше да проумее как ги е открила главатарката на Дуанджъ, но тези въпроси щяха да почакат.
Сейчан се възползва от предизвикания от майка й хаос и силно настъпи по крака мъжа, който я държеше. Въпреки че каленият войник беше прекалено добър професионалист, за да я изпусне, тя все пак успя да се смъкне надолу, вперила очите си в Пиърс.
Той вече тичаше към нея. Кореецът стреля по него, но Грей се хвърли и се плъзна по леда. Докато над темето му свиреха куршуми, Пиърс грабна единственото попаднало му оръжие, стигна до коленете на противника си и замахна нагоре с парчето от отчупена ледена висулка. То изсвистя покрай ухото на Сейчан и прониза корееца в гърлото.
Той политна назад, изпусна пистолета и се хвана за гърлото с две ръце.