— Няма излъчване.
„Това означава ли, че сме успели?“
Грей постави по-важен въпрос.
— Навреме ли успяхме?
Джейда си погледна часовника.
— Не знам. Всичко се случи точно в критичния момент.
33.
21 ноември, 1:08 ч. източно стандартно време
Вашингтон
Пейнтър чакаше с другите на Националната алея. Президентът и висшите членове на правителството бяха евакуирани, както и населението на крайбрежните райони, които бяха обезопасени с чували пясък. Дори Монк и Кат бяха завели момичетата на кратка „почивка“ в Пенсилвания, далеч от евентуалната зона на удара.
Въпреки че тази евентуалност не беше голяма, никой не искаше да рискува.
Лиза предложи да се върне по-рано от Ню Мексико, но Пейнтър я разубеди.
Вашингтон се намираше под заповед за доброволна евакуация. Ала също като Пейнтър, не всички бяха напуснали столицата. На Алеята се бяха събрали огромен брой хора. На тревата бяха опънати шатри, палеха се свещи, лееше се алкохол. Носеха се песни, някои се молеха, други се надвикваха гневно.
Пейнтър наблюдаваше това човешко множество от стъпалата пред Смитсъновия замък, взираше се във вдигнатите към небето лица, някои със страх, повечето с почуда. Никога досега не беше оценявал толкова високо човешките същества. Виждаше любопитство, страхопочитание и благоговение, всичко най-добро в човечеството, съсредоточено в този единствен миг, в който всеки изглеждаше нищожен на величествения фон на предстоящото и в същото време безкрайно по-голям тъкмо защото участваше във всичко това.
Чу зад себе си стъпки и се обърна. Джейда и Дънкан тичешком пресичаха улицата от входа на Замъка. Забеляза, че се държат за ръце — макар да се пуснаха, когато се приближиха.
Пейнтър не коментира.
— Само не ми казвай, че в ЦКРС изведнъж са променили предвижданията си! — обърна се той към астрофизичката.
Джейда се усмихна. Държеше джиесем.
— Проверявам непрекъснато и засега изглежда, че Апофис продължава да се движи към Земята, но под много полегата траектория. Въпреки това гледката ще е невероятна.
„Добре“.
Пейнтър си представи опустошенията от сателитната снимка. Като бяха нарушили квантовото сдвояване, което привличаше короната от тъмна енергия на кометата ИКОН към планетата, те бяха предотвратили евентуалното изкривяване на пространство-времето около Земята, а оттук и катастрофалния метеоритен дъжд, заплашващ да унищожи голяма част от земното кълбо.
Случилото се на Антарктида даваше известна представа за катаклизма, който можеше да сполети целия свят. Там бяха загинали осем души от флота и броят им щеше да е много по-голям, ако не бяха смелите действия и находчивостта на лейтенант Джош Леблан, геройски извел хората си от зоната на удара. Пейнтър възнамеряваше да привлече младежа в Сигма. Очевидно притежаваше огромен потенциал.
Все пак опасността не беше отминала напълно — нямаше как да спрат последиците от преминаването на кометата. Няколко метеорита бяха паднали в безлюден австралийски район, други — в Тихия океан. Една голяма скала бе ударила околностите на Йоханесбург, без да причини други щети освен да подплаши животните в недалечния парк за сафари.
Най-сериозна заплаха представляваше астероидът Апофис, който вече се движеше по нова траектория. Не можеха да направят нищо, за да го върнат в обичайната му орбита. Наистина, бяха успели да нарушат квантовото сдвояване, но точно преди критичния момент, и в крайна сметка се оказа, че е късно да попречат на астероида да се блъсне в Земята. Поне се бяха справили навреме, за да не позволят на кометата да го притегли в траектория, водеща право към Източното крайбрежие. Той щеше да падне другаде.
Сега щеше да пресече горните слоеве на атмосферата и по-дългата траектория щеше да изчерпи голяма част от кинетичната му енергия. Имаше голяма вероятност да се взриви, но вместо да обсипят Източното крайбрежие, останките щяха да паднат в Атлантическия океан.
Или поне така се надяваха.
Пейнтър впери очи в лицето на Джейда и потърси признаци за опасение или съмнение в собствените й изчисления и прогнози, но видя там единствено радост.
После младата жена откъсна поглед от небето.
По улицата тичаше някаква жена и им махаше. Висока, чернокожа, с маратонки, дънки и разкопчано тежко яке, което се развяваше около тялото й.