Холограми и мегавселена. Пак благодарение на Фермилаб научих, че цялата вселена може да е холограма, триизмерно построение, изградено на основата на уравнения, написани от вътрешната страна на обвивката на вселената. За да го докажат, в момента изследователите в лабораторията разработват холометър, най-чувствителния лазерен интерферометър на света. Аз лично намирам това за извънредно смущаващо (или поне е смутено уравнението, което дефинира моята холограма).
Освен това има цял куп теории за многобройните вселени и различни предположения за тяхното функциониране, взаимодействие и отношение помежду им. Повечето физици теоретици обаче са единодушни, че те съществуват.
А какво ще кажете за това?…
Магнитни пръсти. Първо, и аз искам такива… И второ, те са реалност и са точно толкова странни, колкото ги описвам. Хиляди хора в света на биохакерството са имплантирали редкоземни магнити до нервните окончания на пръстите си, което им дава възможност да усещат електрическите полета по изумителен начин. Онези, с които разговарях, твърдят, че полетата имали плътност, форма, ритъм и дори цвят. Това позволява съвсем нов начин за преживяване на света. И щом свикнеш с него, очевидно е трудно да се върнеш към стария. Мнозина твърдят, че се чувствали слепи без тях. Това определено е цял нов свят.
И накрая, на тези страници аз предлагам и една своя теория. Ако човешкото съзнание наистина е квантов ефект и може да се сдвоява в много вселени, кои сме ние да твърдим, че когато умираме (да речем, блъснати от автобус), съзнанието ни не оцелява и не се прехвърля в онзи времеви поток или вселена, където сме се огледали в двете посоки и рейсът не ни е блъснал? Животът е пълен със случайности и съдбата ни често се решава от подхвърлянето на монета, затова е утешително да знаем, че е възможно за нас да са отворени и други пътища.
Така че, до следващия път, приятно пътуване — независимо по кой път поемете.
Благодарност
Бих могъл да отделя много страници, за да изброя всичко, с което посочените по-долу хора са ми помогнали за създаването на тази книга. Всяко име заслужава да му се посвети отделен звън на фанфари — ако не и цял духов оркестър. И така. Първо трябва да благодаря на първите си читатели, първите си редактори и някои от най-добрите ми приятели: Сали Барс, Крие Кроу, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Дени Грейсън, Ленард Литъл, Скот Смит, Джуди Прей, Уил Мъри, Керълайн Уилямс, Джон Кийз, Крисчън Райли и Ейми Роджърс. И както винаги, специална благодарност на Стив Прей за прекрасните карти (сега и в миналото)… и на Шъри Маккартър за всички страхотни дреболии, които се появяват на имейла ми! На Каролин Маккрей, която е извор на вдъхновение и в същото време строга и взискателна по отношение на детайлите… и на Дейвид Силвиън за изпълнението на абсолютно всичко, за каквото съм го помолил, и за грижите му за моето дигитално обезпечаване! На Ейвъри и Джоузи Лим за помощта им по всички лингвистични въпроси. На Шона Коронадо и всички от Националната ускорителна лаборатория „Ферми“ (Фермилаб), задето ме разведоха из своя изумителен изследователски център, където ми хрумнаха — и ми разрешиха да ги задам — един куп тъпи въпроси. На всички в Харпър Колинс за постоянната им подкрепа: Майкъл Морисън, Лиат Стелик, Даниел Бартлет, Кейтлин Кенеди, Джош Маруел, Лин Грейди, Ричард Акуън, Том Егнър, Шон Никълс и Ана Мария Алеси. И естествено, накрая специална благодарност на хората, от които зависеха всички етапи от издаването на книгата: на моята издателка Лиса Койш и нейната колежка Аманда Бърджърон, на Лори Магий за нейното зорко коректорско око и на моите литературни агенти Ръс Гейлън и Дани Барър (и неговата дъщеря Хедър Барър). И както винаги, трябва да подчертая, че всички фактически и смислови грешки в тази книга са единствено по моя вина. Надявам се да не са чак толкова много.
Бележки
1
Да, господине (порт.) — Б. пр.
2
Матей 7: 7. Тук и нататък преводът на Библията е цитиран по изданието на Св. Синод от 1992 г. — Б. пр.
3