Тримата чужденци на плазмения екран реагираха на някаква суматоха пред вратата на ВИП стаята. Двамата мъже прекатуриха масата за бакара настрани, така че да е между тях и вратата. Севернокорейският учен в дъното на помещението не изглеждаше много притеснен, но все пак се дръпна в най-далечния ъгъл.
Джуланг натисна клавиша за бързо набиране, за да се свърже с Томас в „Лишбоа“. Хората му имаха заповед да атакуват обектите чак след като д-р Пак си тръгне. Не искаше да си има проблеми със севернокорейците. Той поддържаше изгодни връзки с правителството им и осигуряваше на техни видни представители като Хуан Пак безпрепятствен достъп до Макао. Дори лично беше ходил в Пхенян, за да разработва тези връзки.
Томас вдигна и незабавно докладва за обстановката, тежко задъхан — явно тичаше.
— И ние видяхме на монитора, senhor. Престрелка. В момента се качвам там. Някой атакува ВИП стаята.
Обзе го справедливо негодувание. Нима се опитваха да му задигнат стоката?! Например клиент, предложил по-ниска цена и сега решил да заобиколи търга и да действа директно?
— Според нас е някоя триада — сякаш прочел мислите му, съобщи Томас.
Джуланг сви юмрук.
„Проклети китайски псета…“
Информацията за намеренията му трябваше да е изтекла до чужди уши.
— Как ще наредите да процедираме, senhor? Да отстъпим или да продължим по плана?
Джуланг нямаше друг избор. Ако не отговореше решително на удара, триадите щяха да го изтълкуват като признак за слабост и това означаваше години наред да води териториални войни. А и освен разклащането на позициите му в очите на китайските управители на Макао цената за неговата организация щеше да е прекалено висока.
Налагаше се да вземе крайни мерки.
— Блокирайте „Лишбоа“ — заповяда той. Щеше да превърне нарушителите в нагледен пример. — Доведете още хора. Моментално разстрелвайте всеки известен член на триада в района, независимо дали е замесен. Както и всеки заподозрян техен съучастник, всеки, който може да е помогнал, улеснил или дори само да е знаел за този удар. Искам ги мъртви!
— А обектите?
Джуланг претегли предимствата и недостатъците. Въпреки че двамата щяха да му донесат сериозна печалба, смъртта им също щеше да даде на всички важен урок — щеше да демонстрира готовността му да пожертва личната изгода, за да запази авторитета и позициите си. Честта и достойнството бяха важни като въздуха за китайците.
Той остави гнева си да се оттече и прие новата ситуация. Стореното — сторено.
Пък и в края на краищата труповете им пак щяха да му донесат прилична сума.
А по-добре малка печалба, отколкото никаква.
— Убийте ги — нареди Джуланг. — И тримата.
3.
17 ноември, 09:46 ч.
тихоокеанско стандартно време
Военновъздушна база Лос Анджелис
Ел Сегундо, Калифорния
В контролната зала на Центъра за космически и ракетни системи все още властваше хаос.
Бяха изтекли почти два часа, откакто на грамадния дисплей се появи сателитното изображение на потъналото в тлеещи развалини Източно крайбрежие. Персоналът на базата незабавно се беше уверил, че Ню Йорк, Бостън и Вашингтон са невредими. Животът там продължаваше благополучно.
Над залата се спусна осезаемо облекчение. Реакцията на Пейнтър не правеше изключение — той имаше приятели и колеги в североизточната част на страната. И все пак се радваше, че годеницата му е в Ню Мексико. Представи си лицето на Лиза, обрамчено от гъстата й руса коса и с онази дяволита усмивка, от която сърцето му винаги се разтуптяваше. Ако й се случеше нещо…
В крайна сметка обаче нещата на изток бяха наред.
„В такъв случай какво е излъчил спътникът преди да излезе от строя, по дяволите?“
През последните два часа този въпрос си задаваха всички. Появиха се какви ли не теории. Екстраполация? Компютърна симулация на ядрен удар? Но всички инженери твърдяха, че такива изчисления не са по възможностите на оригиналната програма на сателита.
„Тогава какво се е случило?“
Пейнтър стоеше до д-р Джейда Шоу и неколцина инженери и висши военни пред огромните екрани.
Пред тях сияеше сателитно изображение на Манхатън. Един млад специалист прокара червената точка на лазерната си показалка по ширината на острова.
— Тази картина е получена от спътник на Националната разузнавателна служба по абсолютно същото време, в което ОГ-едно прелетя над Източното крайбрежие. Виждат се улиците, езерата в Сентръл Парк. А ето снимката на същия район, направена от ОГ-едно.