Между веждите й също се появи дълбока загрижена бръчка.
— Защо всичко това те безпокои толкова много? — попита Пейнтър.
— Надявах се, че ще наблюдаваме съвсем малка промяна в геодезичната прецесия. Нещо от порядъка на по-малко от нула цяло и една десета процента, при това за кратко, на нивото на наноскалата. Изкривяване над пет процента, поддържано в продължение на близо минута… — Тя поклати глава.
— По-рано ти предположи, че силното изригване на тъмна енергия може да пробие дупчица в пространство-времето и евентуално да отвори за кратко прозорец към алтернативна вселена, успоредна на нашата, в която всичко по Източното крайбрежие е разрушено.
Д-р Шоу впери очи в екрана.
— Или да ни покаже собственото ни бъдеще.
Досега не беше споменавала тази смущаваща възможност.
— Времето не е линейна функция — продължи тя, сякаш разсъждаваше на глас. — То просто е друго измерение. Като „горе-долу“ и „ляво-дясно“. Гравитацията и скоростта също могат да въздействат върху потока на времето. Затова, когато пространство-времето се вълнува или нагъва, времето може да прескочи малко — като грамофонна игла, стигнала до драскотина на плочата.
В очите й проблесна страх.
— Откога хлапетиите пак сте почнали да слушате грамофонни плочи? — опита се да я поразсее Пейнтър.
Джейда се обърна към него. Тревогата й беше отстъпила мястото си на искрено негодувание.
— Трябва да те осведомя, че притежавам първокласна колекция от плочи с джаз — Би Би Кинг, Джон Ли Хукър, Майлс Дейвис, Ханс Колер.
— Добре де. — Той вдигна умиротворително ръка.
— Нищо не може да се сравнява със старите плочи! — изсумтя младата жена.
Пейнтър не можеше да не се съгласи с нея.
Завръщането на специалиста го избави от гневното й словоизлияние.
— Оказахте се права — с още по-уплашен вид съобщи специалистът.
— Права за какво? — попита Кроу.
— Покажете ми — нареди д-р Шоу, без да му обръща внимание.
Специалистът се обърна към гигантския екран, отвори изображението от сателита на НРС и наложи върху него снимката от ОГ-1, после няколко пъти размени местата им.
— Сенките не съвпадат, както предполагахте вие. Не само тук. Проверихме няколко участъка в Бостън и установихме същата аномалия. — Той посочи групата инженери и специалисти, струпали се около неговия терминал. — Уголемяваме различни пунктове по Източното крайбрежие и изчисляваме степента на разминаване.
Астрофизичката кимна.
— Трябва да изчислим и времевия диференциал.
— Вече го правим.
Пейнтър не разбираше нищо.
— Какво се е случило?
Тя посочи екрана.
— Сенките на двете изображения не съвпадат. Разминават се, макар и съвсем малко.
— И какво означава това?
— Двете картини са заснети едновременно, следователно сенките би трябвало да съвпадат. Като две снимки на един и същи слънчев часовник, направени едновременно. Само че не съвпадат. Което означава, че…
— Че положението на слънцето на двете изображения е различно.
По гърба на Пейнтър полазиха тръпки.
Джейда треперливо си пое дъх.
— Окото Господне е снимало Манхатън в друго време, не онова, което са регистрирали нашите часовници.
Пейнтър си представи иглата, прескачаща драскотина на грамофонната плоча.
— Специалистите се опитват да установят датата и времето, които съответстват на положението на слънцето, заснето на сателитното изображение — продължи астрофизичката. — Използват триангулация на точки по Източното крайбрежие, за да посочат точното време.
Растящият смут около инженерния пулт вече привличаше вниманието на другите.
Главният експерт се изправи и погледна Джейда.
— Разликата е осемдесет и осем… — Някой го дръпна за ръкава. Той се наведе към монитора и след малко пак се изправи. — Добре, кръгло деветдесет часа.
„По-малко от четири дни!“
Генерал Меткаф се приближи до тях.
— Какво има?
Погледът на Пейнтър падна върху лицето на Джейда, върху което сияеше увереност.
— Сателитната снимка. — Кроу кимна към апокалиптичната сцена. — Това не е техническа неизправност. Така ще изглежда светът след четири дни.
18:54 ч. централноевропейско време
Рим, Италия
Телефонният звън събуди Рейчъл Верона от кошмар, в който се давеше. Тя се надигна с усилие, пое си дъх и едва след малко установи, че не е в собственото си легло, а на мекото канапе в кабинета на вуйчо си. Беше задрямала, докато четеше текст за св. Тома.