— Както си и мислех, всички магазини са затворени с решетки — прошепна тя.
Собствениците сигурно бяха спуснали решетките след началото на престрелката.
Грей започваше да се досеща за нейния план. Докато обществените изходи със сигурност се охраняваха, най-вероятно никой не пазеше рампите и вратите на складовете в търговската зона. Също като нея, гангстерите бяха наясно, че магазините ще се барикадират, за да защитят стоката си от плячкосване.
Тогава как очакваше да…
Сейчан смъкна жилетката си и я хвърли настрани, разкъса копчетата на копринената си блуза и разкри черния си сутиен и плоския си корем. После измъкна задницата на блузата от дънките си и си разроши косата.
— Как изглеждам?
Грей направо онемя — а като никога и Ковалски.
Тя завъртя очи към тавана, обърна се и се измъкна през вратата.
— Изчакайте да намеря кой да отключи някой изход.
Грей зае мястото й до вратата.
Ковалски го потупа по рамото.
— Голям си късметлия, Пиърс.
Грей нямаше какво да възрази.
02:14 ч.
Джуланг Делгадо изруга лошия си късмет.
Стоеше пред плазмения екран в кабинета си и се взираше в димящата дупка, пробита в пода на ВИП стаята. Искаше му се да отдаде вината за несполуката си на небесната комета, обаче не вярваше в такива суеверия. А и знаеше истинската причина.
Просто беше подценил плячката си.
Това нямаше да се повтори.
Преди няколко минути пред погледа му по-едрият от двамата мъже детонира взривното устройство — и след това Джуланг можеше само безсилно да наблюдава как тримата се измъкват като плъхове през отвора.
Единственият останал в стаята се свиваше в ъгъла.
Д-р Хуан Пак.
Вторачен в севернокорейския учен, Джуланг потропваше с показалец по ръба на португалския моряшки сандък под телевизора и обмисляше различни сценарии, претегляше предимствата на всяка възможност.
Накрая се спря на една.
Беше се опитал да се свърже с Томас в „Лишбоа“ и да го предупреди за бягството на обектите, но не успя. Представяше си престрелката из казиното. Тази война се водеше по собствената му заповед и в момента поглъщаше цялото внимание на Томас. Не можеше да го обвинява.
Така да е.
Натисна един от клавишите на телефона си и когато му отговориха, кратко нареди:
— Докарайте ми колата.
Докато чакаше, някой почука. Джуланг се обърна и видя, че вратата се отваря и в кабинета му влиза дребна жена с къса копринена туника и пантофи, видение със слънчев тен и коса с цвят на мед. Жената се приближи, подхванала с една ръка издутия си корем.
— Наталия, миличка, трябва да си почиваш.
— Синът ти не ме оставя на мира — нежно се усмихна тя и очите й затанцуваха подканващо. — Ако баща му лежеше до мен, сигурно…
— Ужасно ми се ще да можех, но първо трябва да се погрижа за някои неща.
Жената се нацупи.
Той отиде при нея, коленичи и целуна корема й, в който дремеше неговият син.
— Скоро ще се върна — обеща Джуланг и на двамата и целуна Наталия по бузата.
Наистина му се искаше да е при нея — ала още като малък беше научил от баща си, че понякога човек просто трябва да си изцапа ръцете независимо дали се отнася за война, или за бизнес.
02:16 ч.
Струваше й се, че стените се приближават към нея и я притискат.
Колкото по-дълго останеха в казино „Лишбоа“, толкова по-малки бяха шансовете им да избягат.
Сейчан изтича към откритото пространство на подземната търговска зона. Като се преструваше, че накуцва, си придаде измъчен вид — една от проститутките в мола, озовала се насред престрелката.
Започна да обикаля магазините, като си скубеше косата и викаше за помощ на китайски. Хвърляше се от врата на врата, удряше с юмруци да я пуснат, да я спасят.
Разбираше, че на такива места между собствениците на магазините и проститутките съществуват негласни връзки, обусловени от взаимноизгоден бизнес. Магазините привличаха перспективни клиенти, а проститутките примамваха потенциални купувачи.
„Великият кръговрат на живота“.
Тя разчиташе тъкмо на тези връзки, изискващи от двете страни взаимно да се защитават. Когато стигна до зеления пазар, се свлече на колене до стоманената решетка, олюляваше се и стенеше и се стараеше да изглежда изгубена и уплашена.
Както се надяваше, умолителният й плач накрая изкара някого от скривалището му. Един жилест белокос мъж с мръсна престилка плахо се приближи до вратата и започна да маха с ръце, за да я отпъди.
Тя обаче се вкопчи в решетката и увисна на нея като отчаяна оперна героиня, умоляваше го да я пусне вътре.