И явно не само тя.
Кат Брайънт се отпусна на стола си и изви главата си назад. Непознатият се приближи и я целуна по устните.
Е, може би не точно като към брат.
Когато мъжът се изправи, Кат се озърна през рамо към Джейда.
— Той ще се грижи за вас.
— Няма как да не го каже, понеже ми е жена — прибави мъжът, гальовно поставил ръка на рамото й.
Джейда едва сега забеляза, че другата му ръка е протеза — с китката му я свързваше плътен електронен кожух. Изглеждаше толкова истинска, че почти не се различаваше.
Пейнтър кимна към него.
— Монк Кокалис е един от най-способните ни хора в Сигма.
— Един от най-способните ли? — обидено попита новодошлият.
Кроу не му обърна внимание.
— Ще имате и друг спътник, едно от най-новите ни попълнения. Специалист по електроинженерство и физика. Освен това доста разбира от астрономия и има някои, така да се каже, уникални дарби. Струва ми се, ще се убедите, че е безценен член на екипа.
— Казва се Дънкан Рен — прибави Кат.
— Като стана дума за него, къде е той? — попита Пейнтър. — Нали помолих всички участници да присъстват на инструктажа.
Тя се спогледа с мъжа си, после се обърна към мониторите и измърмори под нос:
— Аз вече го инструктирах. Дънкан има здравословен проблем, за който трябва да се погрижи, преди да замине.
Кроу се намръщи.
— Какъв здравословен проблем?
18:18 ч.
— Стига си мърдал!
Високият близо метър и деветдесет Дънкан трудно пазеше равновесие на миниатюрното сгъваемо столче с разклатен крак.
— Ще е по-лесно, Клайд, ако не забравяш, че не всичките ти клиенти са съсухрени наркомани.
Приятелят му носеше хирургическа маска и медицински увеличителни очила. На вид Клайд едва ли имаше четирийсет кила с мокри дрехи, при това по-голямата част от тях се дължеше на косата му, завързана на дълга опашка.
Той хвана едрата длан на Дънкан върху масата, сякаш се канеше да му гадае, но вместо това направи разрез със скалпела си в края на левия му показалец. По китката на Дънкан се стрелна изпепеляваща болка, ала ръката му остана неподвижна върху металната повърхност.
Клайд остави инструмента.
— Сега може да те заболи.
„Като че ли това не болеше…“
Приятелят му взе стерилизирана пинсета и бръкна с нея в отворената рана. Когато стоманата стигна до нервите му, Дънкан изскърца със зъби от болка. Стисна клепачи и овладя дишането си.
— Извадих го! — съобщи мъчителят му.
Дънкан отвори очи и видя в челюстите на пинсетата черна топчица, голяма колкото оризово зърно — парченце редкоземен магнит.
— Сега ще сменя изхабения с нов…
Със същата пинсета Клайд измъкна нов магнит от кутийката, донесена от Дънкан. Магнитите бяха осигурени от лабораторията на АИОП в Ню Брънзуик, въпреки че тази им употреба определено не беше одобрена.
Приятелят му вмъкна в раната миниатюрното топче, покрито от Дънкан с парилен-С, за да се избегне инфекция, после с няколко капки хирургическо лепило затвори разреза и запечата магнита под кожата — точно до соматосетивните нерви, на които се дължеше чувствителността на върха на пръста към натиск, температура и болка.
Последното сетиво определено реагираше силно.
— Мерси, Клайд.
Дънкан разтвори и стисна юмрук, за да преодолее донякъде пулсирането на раната. Не преживяваше тази операция за пръв път. И в десетте му пръста имаше магнити и от време на време се налагаше да ги сменя.
— Как е? — Клайд смъкна маската и разкри пиърсинга на носната си преграда и дебелата стоманена халка на долната си устна.
Не съвсем типичен лекар.
Бивш дентален хигиенист, сега Клайд работеше в един склад край летище „Роналд Рейгън“ и беше най-добрият „гриндер“ в тукашната биохакерска общност — човек, който разработваше и инсталираше телесни импланти.
Самият той предпочиташе да го наричат „еволюционен художник“.
В огромното помещение имаше още много наематели, чиито работни места бяха оградени с непрозрачни найлонови завеси: татуировчик, създал луминесцентно мастило, пиърсинг майстор, който „инкрустираше“ миниатюрни скъпоценни камъни в бялото на окото, друг имплантираше в тялото чипове за радиочестотна идентификация, които изпълняваха ролята на записващи устройства.
Въпреки че повечето клиенти идваха тук заради модата или преживяването, неколцина бяха превърнали биохакерството в нова религия и този склад беше техният храм. За Дънкан всичко се свеждаше просто до професионална необходимост. Като електроинженер, той използваше имплантите си като полезен инструмент, като нов начин за възприемане на света.