— Едно време Каспийско море наистина е било океан — отвърна Вигор. — По-точно, преди пет милиона години. Затова водата още е солена, макар че солеността й е три пъти по-ниска от тази на днешните океани. След това древният океан отвсякъде се е оказал затворен от суша и е започнал да пресъхва, за да се превърне в Каспийско, Черно и… Аралско море, закъдето сме се запътили.
— Не че в Аралско море е останала много вода — усмихнато отбеляза Рейчъл. Беше заменила карабинерската си униформа с червено поло, дънки и туристически обувки.
— А, причините за това обаче не са геологически. Аралско море е било четвъртото по големина езеро в света, горе-долу колкото Ирландия. Само че през шейсетте години Съветският съюз отклони за напояване двете най-големи реки, които се вливаха в него, и морето пресъхна, изгуби деветдесет процента от водите си. Сега е просто солена токсична пустиня, осеяна с ръждясващи корпуси на стари рибарски кораби.
— Не рекламираш много добре очакващата ни екскурзия.
— Но отец Йосип явно смята, че мястото е важно. Иначе защо ще ни повика там?
— Освен ако не е луд, нали? Изчезнал е преди почти десет години.
— Възможно е, но директор Кроу има достатъчно доверие в това начинание, за да ни осигури подкрепа.
Тя се отпусна назад и намръщено скръсти ръце. След атентата в университета категорично се беше обявила срещу пътуването, дори го заплаши, че ще го заключи, за да го задържи в Рим. Вигор знаеше, че единствената причина сега да седят край Каспийско море е частичната подкрепа на Сигма.
Пейнтър Кроу обаче не обясни защо се съгласява да им помогне — нито на монсиньор Верона, нито на Рейчъл, — което смущаваше и двамата. Директорът само подчерта, че след това може да се нуждае от тяхното съдействие като легенда за операция в район с ограничен достъп в Монголия.
„Монголия…“
Това го интригуваше.
Вниманието му отново се насочи към генетичните резултати от анализа на двете реликви, черепа и книгата, но племенницата му се пресегна и отмести разпечатката настрани.
— Стига, вуйчо. Преглеждаш ги вече няколко часа и само още повече се ядосваш. Искам да се съсредоточиш върху онова, което ни предстои.
— Добре, обаче ми позволи да поразсъждавам на глас. Усещам, че ми убягва нещо, което има отношение към всичко това.
Тя примирено сви рамене.
— Според първите лабораторни анализи установената в реликвите ДНК отговаря на източноазиатски етнически произход.
— Това вече го каза. Кожата и черепът принадлежат на един и същи човек от Далечния изток.
— Да, но след като са направили автозомен анализ, в лабораторията са сравнили нашите проби с различни известни етноси и на тази основа са съставили списък с най-вероятния произход на индивида. — Той започна да изброява на пръсти. — Хански китайци, буряти, даури, казахи…
— Казахи жителите на Казахстан ли са? — прекъсна го Рейчъл.
— Да. Обаче на първо място в списъка са монголците.
Тя се поизправи на стола си.
— Монголия… Където искат да ги придружим хората на Пейнтър.
— Тъкмо това толкова ме тормози! Знам, че има някаква връзка, която ми убягва.
— Тогава да започнем оттук — отвърна племенницата му. — Директор Кроу каза ли точно къде в Монголия отиват неговите хора?
— Някъде в планината на североизток от тяхната столица… В планината Хентий.
— Която е забранена зона.
Вигор кимна.
— Защо е забранена?
— Защото е природен и исторически резерват.
— Защо и исторически?
Той понечи да отговори — и се вцепени, понеже се сети за една плашеща възможност. За миг това откритие го заслепи за всичко наоколо, до такава степен ангажира мозъка му.
— Вуйчо…
Зрението му се върна. Сега разбираше грешката си.
— Виждал съм дърветата, а гората ми е убягвала…
Монсиньор Верона извади мобилния телефон от джоба си, набра номера на университетската лаборатория и помоли да го свържат с д-р Конти. Когато генетикът се обади, Вигор му обясни какво иска да направят. Наложи се да го убеждава, но накрая Конти се съгласи.
— Проверете Y-хромозомните маркери — завърши Верона. — И ми позвънете на този телефон при първа възможност.
— Какво има? — попита го Рейчъл, когато вуйчо й затвори.
— Планината Хентий е свещена за монголците, защото вярват, че на тези върхове е скрита гробницата на техния най-велик герой.
Рейчъл имаше достатъчно познания по история, за да се сети кой е героят.