— Чингис хан ли?
Вигор кимна.
— Монголският вожд, който построил империя с меча и волята си… империя, простираща се от Тихия океан до морето, което виждаш отсреща.
Племенницата му погледна през прозореца, после отново вуйчо си.
— Нали не мислиш, че черепът е…
— Точно това помолих да потвърди доктор Конти.
— И как ще го направи?
— Преди няколко години едно изключително авторитетно генетично проучване показа, че един от всеки двеста мъже на света носи една и съща Y-хромозома, притежаваща специфични маркери, водещи корените си от Монголия. Този процент нараства до една десета в районите, които някога са били включени в Монголската империя. Според изследването тази супер Y-хромозома идвала от един индивид, живял преди около хиляда години в Монголия.
— Чингис хан ли?
Монсиньор Верона отново кимна.
— Кой друг? Той и неговите най-близки роднини имали много жени, както и потомци от изнасилени жертви. Те са завладели половината познат свят.
— И са разпространили генния си отпечатък.
— Отпечатък, който ние можем да установим. Тези Y-хромозомни маркери са добре известни на генетиците и лесно могат да се сравнят с нашите проби.
— Това ли прави в момента доктор Конти?
— Каза, че ще получи резултатите бързо, защото секвенирането на ДНК вече било завършено.
— Но ако се окажеш прав и маркерите съвпадат, какво ще ни даде това? Както отбеляза самият ти, такава Y-хромозома носят много мъже.
— Да, обаче Чингис хан е умрял през хиляда двеста двайсет и седма година.
— Тринайсети век… — намръщи се Рейчъл. — Като датировката на черепа.
— Колко мъже по онова време са носили точно тази хромозома? — Вуйчо й повдигна въпросително вежди.
Тя не изглеждаше убедена.
— След смъртта на Чингис хан неговите наследници избили всички участници в погребалната процесия — продължи обясненията си вуйчо й. — Както и строителите на гробницата му, и воините, които надзиравали строежа. И с това кърваво клане явно успели да запазят тайната. Въпреки вековните търсения мястото на гроба му и до ден днешен не е известно. Според легендата там са скрити всички богатства от завоюваните от него земи.
— И за да го откриеш, си струва да убиеш някого — обобщи Рейчъл. Очевидно имаше предвид опита за покушение в Рим.
— Става дума за съкровище, в сравнение с което бледнее цялото злато на Тутанкамон. Всичко най-ценно от целия свят се стичало в Монголия и повече никой не го виждал — баснословна военна плячка от Китай, Индия, Персия, Русия. Твърди се дори, че в царската гробница били короните на седемдесет и осемте владетели, които той покорил. Да не споменавам за безценните религиозни реликви, ограбени от безброй черкви, главно руски.
— И досега не са ги открили, така ли?
— За нас е по-важно това, че не е открито тялото му.
Преди Рейчъл да успее да отговори, телефонът на Вигор започна да звъни. Той припряно го вдигна и видя, че се обажда д-р Конти.
— Изпълних молбата ви, монсиньор Верона. Сравнихме двайсет и петте генетични маркера от хаплотипа на Чингис хан с вашите проби.
— Колко съвпадат?
— Всички.
Вигор пребледня и се вторачи в изправения си до масата куфар, осъзнал какво има вътре. Сега разбираше защо някой е готов на убийство, за да се сдобие с реликви, които може би водеха към най-голямото съкровище в света. В куфара си духовникът носеше черепа и кожата, които навярно принадлежаха на най-великия пълководец в историята, човек, почитан от народа си като полубог.
Чингис хан.
14:10 ч.
— Май си прав — каза Дънкан. — Нашите италиански приятели си имат опашка.
Двамата с Монк Кокалис стояха до павилион за скара край плажа. Морето отразяваше студената слънчева светлина. Денят беше мразовит, но скарата с дървени въглища, на която цвъртяха шишове с месо, сланина и зеленчуци, излъчваше достатъчно топлина и Дънкан трябваше да разкопчае лекото си яке. Наоколо се носеше аромат на персийски подправки и масла и лютеше в очите му при всеки повей откъм морето.
След като кацнаха на международното летище в Актау, те оставиха д-р Джейда Шоу при наетия хеликоптер на недалечната частна писта и се насочиха към центъра на пристанищното градче, за да вземат последните членове на групата. Дънкан знаеше за покушението срещу тях и Монк предложи да подходят предпазливо, за да се уверят, че италианците не са били проследени.
„Ако имат опашка, дай да я отрежем още сега“ — беше заявил Кокалис.