Джейда не искаше да прояви нелюбезност и опита сиренето, което се оказа твърдо като чиреп не само на вид. Накрая взе пример от самите монголци и го изсмука като бонбон.
„Когато си в Рим, прави като римляните…“
Санджар разговаряше с домакина, като и двамата постоянно жестикулираха. Съпругът енергично закима и посочи на североизток.
Младата астрофизичка се надяваше, че това е добър знак.
Диалогът им продължи и тя можеше само да ги наблюдава. До нея децата се захласваха по протезата на Монк, който държеше едното момченце в скута си и му показваше, че дори след като я свали от китката си, пръстите пак мърдат.
Самата Джейда не намираше това за особено приятно.
Малчуганите обаче бяха възхитени.
Накрая Санджар вдигна купата си и започна да яде супата, като в същото време обясняваше.
— Вчера нашият домакин Чулун се срещнал с някакъв човек, който идвал от север и разправял, че видял огнено кълбо в небето. Уж паднало в езерце под съседния връх и водата завряла.
Кокалис се намръщи.
— Ако останките са под водата, нищо чудно, че сателитите не са ги открили.
— Тогава как ще ги извадим? — попита Джейда.
Не се бяха сетили да вземат екипировка за гмуркане, камо ли неопренови костюми.
— Ще мислим за това, когато му дойде времето — отвърна Монк. — Първо трябва да се уверим, че останките са там, и чак тогава ще поръчаме да ни докарат каквото ни трябва.
— Трябва да знаете, че пътят до това място е много опасен — предупреди ги Санджар. — Няма да можем да се придвижим с кола. Помолих Чулун да ни заеме четири коня.
Джейда се сепна. Можеше да язди, но не много добре.
„Не че имам друг избор“.
— Той съгласи ли се? — попита Кокалис.
— Да. Някой от роднините му ще ни заведе там. Ако имаме късмет, ще стигнем до езерото преди залез-слънце.
Монк се изправи.
— Тогава да вървим.
Джейда последва примера му и признателно се поклони на домакините. Чулун ги придружи навън и каза нещо на едно от децата си, което отпраши към съседната юрта, явно за да доведе роднината.
Монголецът посочи съседния връх, чиито по-високи склонове бяха покрити със сняг.
Очевидно щяха да се отправят натам. Не изглеждаше на повече от трийсетина километра. Осъзнала близостта на целта, Джейда се изпълни с тревога и бремето на отговорността тежко легна на плещите й. Светът очакваше от нея отговори, начин да предотврати надвисналата гибел.
Сякаш доловил страховете й, Дънкан се приближи до нея, отговаряйки на безмълвния й въпрос.
„Ето как“.
Като работят заедно.
Вниманието им привлече раздвижване при съседната юрта. Отвътре изскочи млада жена, не повече от осемнайсетгодишна, като в движение закопчаваше яката на овчия си кожух. Дългата й черна коса стигаше до средата на гърба й. С помощта на кожен ремък тя за секунди я сплете на плитка, грабна опрения на шатрата извит лък и нарами колчан със стрели. На другото си рамо носеше пушка.
„Тя ли ще ни води?“
Жената се приближи до тях. Беше обута във високи до коленете доста изтъркани наглед монголски ботуши.
— Аз съм Хайду — представи се тя на английски със силен акцент. — Искали сте да отидете на Вълчия зъб. Ще ви заведа. Времето е хубаво за път.
Като че ли бързаше не по-малко от самите тях.
На прага се появи по-възрастен мъж и й извика нещо.
Тя изсумтя и се отдалечи.
— Кандидат за ръката й — поясни Санджар. — Най-вероятно предварително уговорен брак.
„Нищо чудно, че иска да се махне“, помисли Джейда.
Всички последваха Хайду към заграденото пространство, където пасяха конете.
Монк се усмихна.
— Пътуването ни започна да става по-приятно.
— Ти си женен — сръга го Дънкан. — Че и с деца.
— Казваш го така, все едно съм умрял — намръщи му се Кокалис.
Джейда въздъхна.
„Може би в крайна сметка щеше да е по-добре да бях сама…“
15:33 ч.
Дънкан току поглеждаше заснежения връх. Планината наистина приличаше на извит зъб, насочен към небето.
Слънцето вече беше високо и скоро стана по-топло. Беше приятно време за езда, още повече че минаваха през изключително красиви места — пасища със слонска трева, гъсти брезови гори, обрасли с боровинки и къпини.
Джейда очевидно не споделяше радостта на Дънкан от ездата и той бързо го забеляза.
Монк държеше тила, а Хайду яздеше начело със Санджар. Най-отпред обаче летеше Херу.