Грей разпознаваше врага от пръв поглед.
Седящият насреща им Батухан имаше дружелюбно лице и проявяваше всички обичайни любезности. Изглеждаше симпатичен и в много добра физическа форма за почти шейсетте си години. Зад тази маска обаче прозираше друг човек: очите му блестяха алчно, погледът му презрително измери от горе до долу Сейчан, от време на време несъзнателно свиваше юмрук върху бюрото си.
През цялата дискусия за минни концесии, петролни фючърси и държавни рестрикции министърът беше напрегнат. Непрекъснато си поглеждаше часовника.
Сейчан вече бе залепила безжичното подслушвателно устройство от долната страна на бюрото и сега можеха да следят разговорите, които се провеждаха в тази стая. Но за да привлекат паяка към този „бръмбар“, трябваше да поразклатят паяжината.
Пиърс се размърда на мястото си и погледна витрината с произведения на традиционните монголски занаяти вляво от бюрото на Батухан: керамични съдове, оръжия и няколко погребални статуетки. Както и две дървени фигурки на вълци.
— Извинете — прекъсна той министъра насред дума с намерението да го подразни и посочи витрината. — Може ли да ги разгледам отблизо?
— Разбира се. — Противникът му се поизпъчи от гордост с колекцията си.
Грей се изправи, отиде при стъклената витрина и се наведе към дървените фигурки.
— Навсякъде из града виждам вълци. Много места носят името „Синият вълк“.
Стъклото отрази лукаво присвилите се ъгълчета на устните на монголеца — мимика, характерна за човек, който се наслаждава на някаква тайна.
„Хмм…“
— Какво означава това? — попита Пиърс, като се изправи и се обърна към него.
— Свързано е с митовете за сътворението на нашия народ. Според преданията монголските племена произлизат от Гоа Марал и Борте Чино, кошута и син вълк. Чингис хан дори приел клановата титла господар на Синия вълк.
Грей долови издайническите нотки в гласа на министъра. Нямаше съмнение, че това е човекът, когото търсят, тайнственият Борджигин.
— А на какво се дължи този продължаващ интерес към вълците? — включи се и Сейчан, очевидно забелязала същото като него. Тя се размърда и изпъна дългия си крак.
— Носят късмет, особено на мъжете. — Трябваше насила да откъсне погледа си от крака й. — Вълците също са символ на силно сексуално желание.
— Как така? — Сейчан кръстоса крака, за да продължи да го разсейва.
— Вълкът убива повече, отколкото може да изяде. Според нашите легенди Бог заповядал на вълка да изяжда по една на всеки хиляда овце. Вълкът обаче го разбрал грешно и изяждал по една от всеки хиляда овце, които убивал.
Грей усети завистта в думите му. А може би и заплаха.
Батухан демонстративно си погледна часовника.
— Може би трябва да свършваме, тъй като става късно. А имам и друга работа.
„Убеден съм“.
Пиърс бързо приключи с деловите въпроси и се сбогува. Щом се отдалечиха от кабинета, пъхна в ухото си миниатюрна слушалка.
— Мислиш ли, че успяхме да събудим достатъчно подозренията му с всички тези приказки за вълци? — прошепна му Сейчан.
Грей съвсем скоро получи отговор на този въпрос. Чу Батухан да разговаря със секретарката си и да отменя останалите си ангажименти. После вдигна телефона и гласът му придоби по-сурови заповеднически нотки.
— Заминавам извън града. Докато ме няма, охранявайте стоката в склада. Денонощно.
Грей направи на Сейчан знак с палец нагоре.
Беше предполагал, че ще успеят да го разтревожат достатъчно, за да ги отведе при откраднатите реликви, но и това вършеше работа. Според информацията на Кат за имотите на монголския министър той притежаваше само един склад в столицата.
На улицата Грей спря такси. Бързо прекосиха града, който представляваше странна смесица от пищни монголски дворци, правоъгълни сгради от съветско време и ведри будистки манастири. Над всичко това висеше мъждива пелена, образувана от мръсния въздух и смога.
Пиърс се отпусна на седалката до Сейчан, пъхна ръката си в нейната и нежно й прошепна в ухото:
— Случайно да ти се пълзи по канали?
Тя се усмихна.
— Винаги си знаел как да накараш едно момиче да се почувства изключително!
16:28 ч.
Слънцето се спускаше ниско над хоризонта. Сейчан стоеше до Грей, който повдигна капака на отвор, водещ към топлофикационните тунели под най-студената столица в света. От недрата на града блъвна топъл въздух.
Заедно с него долетя тиха песен като от далечен детски хор.
Звучеше смущаващо мило — идвайки тъкмо от този душен подземен свят.