Мини на 209.
41
Започваш да губиш търпение: пътят ти напред без всякаква цел изглежда безразсъден. И все пак мисълта, че можеш да срещнеш отново разбойниците, те кара да бързаш.
Когато опасността отминава, сядаш да починеш зад един храст. Скоро си даваш сметка, че не трябваше да сядаш — толкова си уморен, че не би могъл да станеш.
Тихо шумолене те кара да надигнеш глава. На няколко крачки от теб минава Сърната. Скачаш на крака.
— Здравей, Скитнико — проговаря красивото създание.
— Здравей, Сърничке.
— Вижда се колко си уморен, но трябва да те предупредя, че те дебне голяма беда. Сивата плесен е съвсем наблизо.
— Какво е сивата плесен?
— Смърт. Нищо друго.
Сърната изчезва, само думите й остават да звучат в ушите ти.
Тук трябва да направиш сляп избор.
Мини на 132 или се прехвърли на 15.
42
Вдигаш глава и с учудване забелязваш, че вървиш през изпепелената земя. Гъстият черен дим, който вдигат ботушите ти, се стеле над земята и се смесва със здрача.
В далечината се очертава Желязната планина. Когато наближаваш, виждаш, че вече не съществува дълбока пропаст между планината и изпепелената земя. Няма го крал Мрак, няма защо да се пази леговището му.
Изкачваш се по склона и влизаш през познатата дупка в убежището на Мрака. И тук забелязваш, че в мрака виждаш по-добре, отколкото в здрача.
Прехвърли се на 196.
43
Ордата се втурва към теб с дружен хай-вански рев. Тропотът на боси нозе гърми в ушите, в ноздрите ти напира дъх на нещавени кожи, мръсни тела и чесън.
Как могат тези дребни човечета да вдигат толкова шум? Дали пък това не е свойство на всички ситни хора — колкото по-дребни, толкова по-гръмогласни?
Ти, разбира се, нямаш намерение да ги чакаш, но високата трева затруднява бягството ти. Мислиш си, че твоите преследвачите ще са още по-затруднени в бягането през полето, но след малко с учудване забелязваш, че хай-ваните не изостават от теб.
Оглеждаш се наляво и надясно. Големи групи от тези дебели, но много пъргави човечета те заобикалят от двете страни и се мъчат да те изтикат към реката. Сигурно си мислят, че там най-лесно ще ти извият шията.
Хай-ваните успяват в замислите си, поне в един от тях — да те притиснат към реката. След няколко минути ти вече си на речния бряг.
Какво ще направиш?
Тръгваш по течението — мини на 291.
Тръгваш срещу течението — отиваш на 285.
Пресичаш реката — прехвърли се на 238.
44
Слизаш от хълма и тръгваш бързо към дървото със светещите плодове. Докато вървиш към него не те напуска мисълта, че то ще ти помогне да излекуваш крал Здрач. Може би то плодовете на дървото се прави някакво лекарство, но ако е така, кой ще ти каже рецептата?
Колкото повече наближаваш дървото, толкова повече те обхваща съмнение. Наоколо не се вижда жива душа, пък и дървото няма да проговори и да ти каже какво да направиш.
Стой настрана, казваш си, и само мини под дървото без да спираш.
Мини на 87.
45
В бързината не забелязваш как ръкавът ти се закача на един клон. Чува се рязък звук и платът се разкъсва. Това те кара да спреш и да се огледаш. Не че ти е толкова скъпа дрехата, но паническото бягство не е помогнало на никого.
Стисваш дръжката на меча. Иска ти се да тръгнеш с решителен вид назад към мястото, където срещу теб изскочи със заплашителен вид пръчоглавият. Може би победата над него ще ти даде ключа към успеха в тази гибелна мисия?
Накъде ще тръгнеш?
Напред — мини на 77.
Назад към мястото, където се крие рогатия ти противник — прехвърли се на 215.
46
Пред очите ти се появява едно размито петно. След малко виждаш лице на човешко същество, но чертите му са така разкривени, че не можеш да се сетиш чие е това лице.
Горската фея се свежда над теб. Косите й докосват лицето ти. Сега вече разбираш кой е дошъл при теб.
— Не бой се, Страннико. Ще се оправиш.
Гласът й идва до теб сякаш от небитието.
Горската фея те прегръща и двамата политате над дърветата. Скоро стигате до къщичката на старицата. Тя ще се погрижи да оздравееш и тогава ще започнеш опасното си приключение от 1.
47
Напрягаш се да избуташ сала във водата. Жилите на шията ти се издуват, краката ти се заравят в ситния бял пясък, сърцето ти бие до пръсване, ала проклетият сал не помръдва. А шибидаците са съвсем близо, скоро цели пълчища от тая сган ще те връхлетят и тогава — душа да ти е яка!