Ако тръгнеш веднага, как ще победиш умората? А тук…
Идва време за сляп избор.
55
В далечината забелязваш куп парцали, развети от вятъра. Тръгваш към тайнствените дрипи, които мърдат като шарени разлютени змии.
Когато приближаваш до необикновената купчина, забелязваш, че това е странно същество — ни звяр, ни човек, с голям търбух, напукани пети и рошава мръсна коса, пълна със сламки. Съществото лежи на земята, подложило под глава наръч слама. Бузите на това странно същество се надуват като торби, въздухът излиза от устата му с тънко свистене.
— Кой си ти? — питаш го. И веднага решаваш, че това все пак е човек. Той спира да духа и те поглежда учудено.
— Аз съм Полския Духавей — отговаря той и пак надува бузи.
— Какво правиш?
— Управлявам вятъра. Много хора ми дават по нещо.
Хубаво, казваш си, и такива хора трябва да има.
Надяваш ли се да научиш как се управлява вятърът?
Да — прехвърли се на 243.
Не — мини на 121.
56
Разбиваш с боздугана дебелата ледена кора на езерото.
Оставаш на брега торбата и всичко излишно и само с меча се пускаш на дъното на Соленото езеро. Сред тинята виждаш хиляди малки кръгли топки — очите на хиляди хора. Но как да откриеш окото на крал Здрач?
Спомняш си думите на горската фея — окото на крал Здрач е особено, ще го откриеш сред хиляди други.
Излизаш на повърхността да си поемеш дъх. Ала и повторното гмуркане не носи нищо ново. Едва на третия път забелязваш трептяща синкава светлина. Посягаш към сиянието и хващаш с ръка човешко око, което свети с постоянна синкава светлина.
Излизаш веднага на брега. Въпреки студената вода усещаш как една голяма радост те изгаря, радостта, че си успял.
Ако имаш конски косъм, извади го. Той ще се превърне в кон. Мини на 69.
Ако си взел със себе си крило от комар, попадаш на 115.
Ако не си взел нито един от тези ценни предмети, върни се в къщичката на старицата, вземи всичко необходимо и започни от 1.
57
Внезапно се спъваш и политаш напред. Под старата шума е полузаровен скелет на кон. Кракът ти се препъва в стърчащия на листата оголен бял гръбнак.
При падането удряш главата си о един камък. От челото ти руква кръв. Главата ти бучи. Чувстваш се отвратително. Най-лошото в случая е, че не можеш да се помръднеш.
Лежиш и чакаш края на света.
Мини на 46.
58
Един от странните хора, който е най-близо до теб, спира неочаквано на върха на дърво до поляната. Едрото му тяло не огъва нито една клонка, не смачква нито едно листо, сякаш е по-леко от вятъра, който шумоли в гората.
Веднага забелязваш втренчения поглед на ходещия по върховете. Очите му — кротки, но някак безизразни, се впиват в теб и те разглеждат внимателно, сякаш ходещия се пита що за човек си и може ли да ти има доверие.
Видът му говори, че засега той не е заплаха за теб.
След малко ходещия по върховете тръгва отново.
Мини на 177.
59
Изборът ти е правилен, не винаги шумът е знак за опасност. Този път виждаш Сърната, с която станахте добри познати, може да се каже и приятели.
Сърната спира и проговаря, като те гледа право в очите:
— Наоколо дебнат шибидаците, подлите зелени човечета. Ако не внимаваш, прости се с живота си.
— Благодаря ти, Сърничке, че ме предупреди.
— Не ми благодари, ами си приготви мас от дявол — казва Сърната и изчезва зад дърветата.
Ако решиш да побързаш, мини на 212.
Ако решиш да бъдеш по-предпазлив, попадаш на 103.
60
— Добър ден, добри хора — поздравяваш ги ти.
— Какво искаш? — пита сърдито един от тримата, най-високият от тях, и те гледа втренчено с единственото си ляво око.
— Тръгнал съм да търся лек за крал Здрач — отвръщаш ти. — Можете ли да ми помогнете?
— Можем, можем, как да не можем — викат тримата в един глас.
— Значи ще ми покажете пътя?
— Ей сегичка ще ти го покажем.
Нещо в тона им не ти харесва, но те придават на еднооките си лица възможно най-приветливия израз. По-високият вдига ръка и сочи към гората.
Поглеждаш нататък. Другите двама те хващат изотзад. Тримата заедно започват да те налагат. Налагат те и повтарят: „Ето ти лек! Ето ти лек!“
След като се уморяват, селяните те пускат да си вървиш поживо-поздраво. Един от тях вика след теб:
— Да знаеш, че ние сме кротки хора. Убиваме само в краен случай.