Сгреши ли горската фея или си направи шега?
Поглеждаш на югоизток и виждаш лек дим. Това е Соленото езеро.
Мини на 226.
66
— Хей, човече, накъде си се разбързал? — провиква се грубо някой с хайвански акцент.
Ето, че не трябва да се разсейваш, а да мислиш само за безопасността си. Пак се остави да те изненадат по най-глупавия начин!
Вдигаш глава. Пред теб стоят с копия в ръце двама мърляви хай-вани. Очите им са вперени в лицето ти с оня див и кръвожаден поглед, който имат южните какавани — хай-ваните.
И двамата изглеждат жалки с издутите си кореми и проскубаните нещавени кожи, които висят от раменете им. Мирисът на чесън допълва картината на тая неочаквана и мила среща. С усилие на волята сдържаш усмивката, която се кани да цъфне на лицето ти. Въпреки жалкия си вид тези същества са опасни, много опасни!
Откъде се взеха проклетите дебелаци? Тук е полето на какаваните, техните северни съседи. Може би подгонени от глада, хай-ваните са навлезли дълбоко в чужда земя. Идвам да се предам на хай-ваните — отговаряш ти на въпроса, който ти зададоха преди малко.
— Че защо ще се предаваш на хай-ваните? — учудва се по-дребният дебелак.
— Защото не заслужавам да живея. Даже написах завещание. Искам да ме опечете с чесън.
Хай-ваните онемяват. Използваш объркването им и тръгваш спокойно към тях.
— Стой на място! — заповядва сърдито по-едрият дебелак, който изглежда е старши на групата.
Двамата вдигат копия. В очите им се чете неприкрита заплаха.
Късно! Сграбчваш копията им и ги навеждаш надолу. Върховете на оръжията се забиват в меката пръст. Хващаш сплъстените коси на хай-ваните и удряш главите им една о друга. Какъв вълшебен звук се чува! Дебелаците избелват очи и рухват на тревата.
Край ухото ти просвирва стрела. Обръщаш се и виждаш, че цяла хай-ванска сган се кани да те нападне в гръб.
Човек може да победи всеки хай-ванин на света, но най-добре е да си нямаш работа с хай-вани. Плюй си на петите, момче!
Попадаш на 43.
67
Обгръща те мрак. Пълен, безмълвен, непроницаем. Времето няма значение. От мрака изплуват различни лица. Най-напред вещицата Зелда отваря беззъбата си уста, но не произнася нито звук. После виждаш мутрите на банда разбойници. Всички протягат мръсните си ръце към един блестящ меч — мечът на крал Мрак.
— Не! — казваш ти. — Не!
Мракът отново те притиска отвсякъде, сякаш иска да те смачка, но след малко отстъпва. Пред теб се появява крепостната стена, виждаш улиците на града с многобройните минувачи, а след това — и стражите пред двореца. Накрая съзираш един стар изоставен кладенец. Мракът бавно се разтваря, но в главата ти остава спомена за кладенеца.
Отиваш на 144.
68
Гъстата зелена трева те изпълва с предчувствие за близка радост, като че цял живот ще ходиш сред природата и никога няма да срещнеш коварство. Едно познато чувство, което води след себе си само разочарования и нещастия. Внимавай, казваш си, борбата не прилича на пътя през тази тучна ливада, ще има жертви, ще се лее кръв, може би твоята собствена.
Вляво виждаш едва забележима пътека, а право пред теб съзираш трима души. Накъде ще тръгнеш?
Към пътеката — мини на 159.
Към хората — попадаш на 60.
69
Здрачава се. Копитата на коня тропат по каменната настилка на града. Пришпорваш животното с единственото желание да стигнеш колкото може по-бързо при крал Здрач.
Ето, пред теб е главната порта.
— Кой си ти? — пита началникът на стражата.
Мини на 111.
70
Няколко минути лежиш на земята сред хаоса, създаден от опустошителната буря. Не чуваш нищо, не виждаш нищо, не мислиш нищо. Искаш само да събереш сили.
За щастие раната е незначителна, трябва само да я превържеш с лико и папрат. Измъкваш се от местността с повалените дървета, решен да помогнеш на крал Здрач и на всичките му поданици. Наблизо виждаш една пътека. Тръгваш по нея и чуваш шум.
Мини на 22.
71
Вървиш към поляната с къщичката с най-голямата възможна бързина. На места даже тичаш, защото вярваш, че там ще намериш отговор на въпроса, който те вълнува.
И докато бързаш към къщичката, край теб стават странни неща: прелита вещицата Зелда, появява се Бухала и Сърната, виждаш една голяма буца мрак с две очи като въглени. Имаш чувството, че си болен от опасна болест.
Ненадейно пред теб израства нещо като малък хълм. Странно, хълмът се движи срещу теб. Сега вече разпознаваш чертите на Караконджо или на неговия дух. Грабваш боздугана и започваш да млатиш хълма. Колко си го млатил, не можеш да кажеш.