Мини на 100.
72
— Викам на борба тъмните сили, които се крият в пещерата и не смеят да излязат на открит двубой с един човек.
Ехото обикаля три пъти под сводовете на пещерата и бавно заглъхва някъде далече. Изчакваш миг, два, три. Нищо!
Изведнъж цялото пространство под свода на пещерата се изпълва с прилепи. Стотици от тях се нахвърлят върху теб.
Вадиш меча от ножницата и започваш да го размахваш с цялата бързина, на която си способен. Някой от нападателите падат на камъните до теб, други цопват в ледената вода, която продължава да се надига бавно и заплашително.
Мини на 91.
73
Използваш раздвоеното внимание на шибидаците да извадиш ножа от ръкава си. Ако имаш късмет, скоро ръцете ти ще бъдат свободни и ще можеш да се втурнеш към гората, а там човек може да се скрие.
Остра болка парва ръката ти. Ножът пада на земята. Пред лицето ти се хили едно ситно зелено човече и ти показва тоягата, с която те е цапнало през ръцете.
— Заб-р-р-рави това нещо — съска шибидачето и вдига ножа от земята.
Но как да го забравиш, като той ти е единствената надежда?
След малко шибидаците ще те удавят в реката с вързани ръце.
74
Шибидаците надават ужасен вой и с юнашко тракане на зъби се разпиляват из Старата гора. Никой освен Горският дух Караконджо не е успявал да ги изплаши така както ти, окичен с подарените пера. Вярно е, минава ти през ума, да си пернат кудкудяк не е чак толкова лошо. Всеки ти прави път.
След миг наоколо не остава жив шибидак. Тракането на зъби постепенно отслабва и се заглушава от тихото шумолене на листата.
Мини на 211.
75
С последния удар отрязваш още едно от пипалата на Водния дух. Горещата кръв на чудовището оставя тъмен облак във водата. Водният дух бавно се отдръпва, като надава тръбните звуци на поражението.
Изплуваш над водата полузадушен и замаян. Докато гърдите ти жадно вдишват въздуха, замъглените ти очи виждат една тънка фигура, която се носи леко над водата.
— Внимавай, Скитнико! Водният дух!
Гмурваш се под водата. Водният дух плува с раззината уста на метър от теб и пак се кани да те нападне. Ако те беше хванал за краката, щеше да си отмъсти достойно за отрязаните пипала.
Замахваш с ножа. Очите на Водния дух, големи колкото супена чиния, се наливат с кръв, ала той вече не смее да се бие с теб открито. Чудовището се отдръпва с недоволно мърморене и се смотава в дълбокия подмол.
Веднага излизаш на брега. Дириш с очи феята да й благодариш, но тя е изчезнала. Същества като нея правят добро не за благодарност, те го правят за хората.
Мини на 168.
76
Пред очите ти изскачат няколко дебели, брадясали и мърляви човечета, облечени с кожи. Въоръжени са с копия, лъкове и стрели. От тях лъха на чесън. Това са какаваните. Оглеждаш местността и виждаш, че са голяма паплач.
Продължаваш да лежиш на земята.
Дано не са ме забелязали, казваш си и се вслушваш тревожно. Минават няколко секунди преди да разбереш дали са те надушили дебелаците.
Прехвърли се на 123.
77
Мускулите ти са вдървени, сърцето ти все още бие учестено от срещата с пръчогрлавия, но време за губене няма. Продължаваш напред по пътеката и си мислиш, че този път очите май те измамиха. Кожата на пръчоглавия не е бронзова, а синкава. Изглежда полумракът, който владее царството и гората, те е заблудил.
Лека-полека се успокояваш, мускулите ти се отпускат и възвръщат своята еластичност. На сърцето ти е леко, защото показа бързи рефлекси при срещата с един силен противник. Не е зле като начало!
Оставяш пътеката. Подир час усещаш дъх на гнило. Ускоряваш още повече крачка. Земята под теб става все по-мека, дърветата оредяват, чува се квакането на жаби.
Пред теб се открива голямо блато.
След толкова път не ти се връща назад. Единственото ти желание е да минеш блатото.
Попадаш на 146.
78
Гората е съвсем наблизо. Струва си да влезеш в нея, там може да научиш къде да търсиш лек за крал Здрач.
Но ти помниш колко опасна може да бъде гората и затова вървиш към нея съвсем бавно. Освен това се надяваш, че горската опасност не прескача в полето.
И когато навлизаш в шубраците, чуваш прекрасна мелодия, която иде откъм гората, може би от близката поляна. Музиката е толкова нежна, че за миг спираш да я послушаш и да й се порадваш.