За миг губиш представа за нещата от белия свят. В ушите ти гърми могъщият злокобен глас. Трябва да напрегнеш всичките си сили, за да се предпазиш от неговата разрушителна мощ. Оглеждаш се и мигом се връщаш към действителността.
Застанал пред схлупената къща на старицата, ти все още не знаеш кой път да хванеш. Няколко души минават по пътя. Никой не отговаря на дружелюбния ти поздрав, сякаш всички са глухи.
— Моля ви, спрете за малко, искам да ви питам нещо.
Думите отново са излишни, никой не ти обръща внимание. Имаш чувството, че хората странят от теб като от прокажен.
Няма как, ще трябва сам да избереш пътя.
През гората — мини на 49.
По пътя — прехвърли се на 206.
Към крепостта — попадаш на 160.
2
Бягството през Старата гора не е най-доброто решение, но понякога и то е изход, още повече, че в битка със зелените човечета няма какво да спечелиш. Чудовищният вик от хиляди гърла и тракането на зъби може да обърка и най-храбрия боец.
Не превръщай бягството пред противника в система, казваш си, но адския шум зад гърба ти те кара да продължиш своя бяг.
Питаш се само: накъде?
Напред — попадаш на 116.
Надясно — прехвърли се на 57.
Наляво — направи няколко крачки по пътеката и легни да се наспиш. Мини на 53.
3
Един от разбойниците се втурва срещу теб. Навеждаш се да избегнеш острието на меча, което минава на два пръста от ухото ти. Докато отбиваш ударите на други бандити, един от тях се хвърля изотзад в краката ти. След миг лежиш в праха, завързан с яки въжета.
Разбойниците те ритат в краката, в корема, в гърдите. Стискаш зъби да не извикаш от болка. Не искаш да се унижаваш пред тях.
— Това ли е големият храбрец? — пита дрезгаво един от тях.
— Нищо и никакво хлапе — подхвърля друг, докато те рита по кокалчето.
— Виж, има жълто около устата — киска се трети.
След малко изгубваш съзнание.
Когато се събуждаш, наоколо няма никой. Разбойниците са те оставили полумъртъв на речния бряг.
Мини на 46.
4
Затваряш очи. Ето, че дойде краят на твоя живот, а ти не успя да помогнеш нито на крал Здрач, нито на хората от тази прокълната земя.
Край ушите ти бръмват като оси дванайсет стрели. Нито една от тях не те улучи!
Отваряш очи и поглеждаш главатаря на разбойниците. В очите му забелязваш демонична разрушителна сила.
Разбойниците вадят стрели от колчаните. След миг те отново вдигат лъковете с опъната тетива срещу теб.
Ярка мълния осветява небето с призрачна светлина. Чува се гръм, върбата, за която си вързан, пламва като факла.
— Никой да не стреля! — казва главатарят и разбойниците отпускат лъковете си. — Ще го оставим да се опече.
На кого можеш да разчиташ в тоя опасен момент?
На природната стихия — мини на 120.
На човешко същество — попадаш на 203.
5
Отбиваш ударите на разбойниците, пробиваш обръча около теб и докато дрипавата сган не се е окопитила, се хвърляш дълбоко в гората. Тичайки през храсти и папрат, ти си мислиш как да измамиш бандитите.
От виковете на разбойниците разбираш, че са се пръснали като ветрило в гората. Ако не измислиш нещо, ще те заобиколят и този път ще се разправят с теб.
На това място гората оредява. Куп големи камъни, обрасли с папрат и храсти, привличат вниманието ти. Ако успееш да се скриеш в тях, може да се спасиш от преследвачите.
Тук пътеката се раздвоява. На едно дърво виждаш табела: „ИЗБЕРИ НАЙ-БЕЗОПАСНИ ПЪТ!“
Под този надпис има друг: „В ТАЗИ ГОРА ВСИЧКИ ПЪТЕКИ СА ОПАСНИ!“
Все пак трябва да избереш една от тях.
Наляво — мини на 168.
Надясно — попадаш на 8.
6
Излизаш от къщичката съвсем слаб. Вие ти се свят. Ръцете ти треперят, краката едва те държат. Мислиш си с болка, че не трябваше да влизаш в къщичката, стъпила на стария войнишки ботуш. Или пък неправилно си избрал момента да напуснеш проклетата къщичка.
След няколко крачки падаш на земята. Тялото ти е станало толкова тежко, че не можеш да се помръднеш. Иска ти се да се наспиш и с нови сили да тръгнеш през Старата гора.
Просваш се изнемощял на земята.
Ако решиш да поправиш грешката си, върни се на 209.
Ако носиш стръкче здравец, мини на 189.
Ако искаш да получиш безкористна помощ, прехвърли се на 46.
7
Излизаш от скривалището си.
— Хей, приятели! — провикваш се ти към какаваните. — Няма ли да се окъпете? Водата е много приятна.