Выбрать главу

Дебелаците посрещат думите ти с глухо ръмжене.

— Хайде, хайде, какво чакате? — подканяш ги ти.

За тези думи какаваните щяха да те пекат на бавен огън, но засега се ограничават с няколко стрели, които профучават край ушите ти.

— Довиждане, до нови срещи — казваш им ти и се обръщаш да продължиш пътя си.

Сега идва твоят ред да платиш за шегата с вмирисаните на чесън дебелаци.

Около теб са застанали в полукръг няколко разбойници. Очите им святкат в здрача.

— Хей, чуждоземецо, забрави ли, че щеше да се къпеш? — долита до ушите ти вик от другата страна. Дружен какавански смях заглушава края на думите им.

Изборът ти в момента е абсолютно сляп! Можеш да минеш на 261 или 112.

8

Зад гърба ти един от разбойниците хвърля въже. След миг примката хваща ръцете ти, притиска ги към тялото ти, мечът пада на земята и ти оставаш беззащитен. Бандитите се хвърлят с радостни викове върху теб.

Отвеждат те под върбите, където седи главатарят на разбойниците.

— Ето, че се срещнахме — казва главатарят. — Цяла година те чакаме.

— Така ли?

— Миналата година те изпуснахме. Това няма да се повтори.

— Какво искате от мен?

Главатарят те гледа втренчено с бледите си като на риба очи. Струва ти се, че отговорът му се бави безкрайно.

— Искаме меча на крал Мрак. Разбираш ли?

Как да не разбираш? Разбойниците, последователите на крал Мрак, искат меча му, за да върнат вечната нощ над тази земя и спокойно да грабят по градове и пътища.

— Но аз предадох меча на трите феи — казваш ти. — Не мога да го взема с вързани ръце.

— Можеш — тръсва глава водачът на шайката.

— Пък и трите феи не са тук.

— Ще те заведем при тях. Само кажи съгласен ли си.

Мини на 20.

9

Бъркаш в торбата, но плесента е по-бърза от теб, тя е вече пред краката ти. С огромен скок прескачаш на здраво място, където сивата заплаха не е успяла да стигне. Така печелиш няколко ценни секунди.

Все още не си открил шишенцето със светена вода. Тоя път плесента заплашва да те залее, но в последния момент пръстите ти напипват стъкленицата.

Пръсваш няколко капки светена вода около себе си. Плесента започва да се топи.

Ако решиш да напуснеш мястото, където те нападна плесента, мини на 213.

Ако мислиш, че със светената вода не си успял да победиш окончателно плесента, попадаш на 15.

10

Лежиш на земята притиснат от каменната ръка на бога Шиби и стискаш зъби, за да не виеш от болка. Крачолът ти е мокър от кръв. Мисълта ти се лута в затворен лабиринт. През цялото време някакво същество, скрито в теб, ти напомня: ако не направиш нещо, костите ти ще изгният тук, на тази поляна.

Обръщаш с мъка лице към шибидаците. Зелените човечета лежат по лице на поляната и тракат със зъби. Нищо ново в здрача.

Някъде далеч, в края на поляната, виждаш малка сянка. Докато си мислиш, че това е халюцинация, до теб приближава твоята стара приятелка Сърната.

— Само си търсиш белята — казва тя.

Не отговаряш нищо. Което е вярно, вярно е.

— Добре, че ни си счупи главата. — продължава сърната.

Тя души крака ти. Забелязваш, че не е много разтревожена. Защо ли ще се тревожи за човек като теб?

Ръката на падналата статуя леко се повдига. Без да се чудиш, изпълзяваш назад. Статуята на Шиби ляга отново на място, където беше паднала.

Поглеждаш крака си и с радост забелязваш, че той е вече здрав.

— Благодаря ти, Сърничке — изтръгва се от гърдите ти.

— Виждам, че бързаш. — казва Сърната. — Ако искаш да пиеш вода, тръгни на запад. Ако решиш да отидеш при Белите камъни, тръгни на изток.

И тъй, към водата — мини на 23.

Към Белите камъни — прехвърли се на 138.

11

Правиш няколко крачки напред, но краката ти се подкосяват. Рухваш на земята като отсечено дърво и притваряш очи. Усещаш как цялото ти тяло се налива с олово. А си още в началото на пътя, още не знаеш къде и как да намериш лек за клетия крал Здрач.

След малко преодоляваш умората и се надигаш да продължиш напред, но ти се ще да получиш някакви сведения за това чудодейно лекарство, дето го дириш по друмища, поля и дъбрави.

В тревата до теб се чува шумолене, сякаш змия се готви да те клъвне. Скачаш веднага на крака. То да беше змия, щеше да е по-добре. Върху теб се нахвърлят какаваните, мръсните дебелаци, които живеят в дупки като лисици.

Нямаш нито секунда време за мислене, трябва да направиш сляп избор.

Можеш да минеш на 239, да се прехвърлиш на 165 или да отидеш на 218.