— Искаш ли да те освободя?
Кимваш едва забележимо.
— Ще ти прережа въжетата — казва какаванчето. — Само че ще ме вземеш на гърба си. Искам да избягам оттук.
Кимваш повторно. Какаванчето прерязва въжетата с острия си нож, мята се на гърба ти и казва шепнешком:
— Бягай!
След това надава остър писък. Прави се, че си го хванал като заложник и искаш да го убиеш.
Скачаш на крака и се втурваш да бягаш. Какаваните хукват след теб, ала не смеят да хвърлят копия и стрели, за да не засегнат малкото дебелаче на гърба ти. От минута на минута те все повече изостават. Въпреки товара, който носиш на своя гръб, никой не успява да те настигне. Че как иначе, нали се бориш с всички сили за живота си?
Когато вече наближаваш гората, какаванчето забива острия си нож в гърба ти. Падаш като подкосен и умираш на място.
— Сега ще те пека сам! — казва дебелачето и потрива самодоволно ръце.
245
От мрачното небе руква пороен дъжд. Отначало той е топъл, но скоро капките му се превръщат в ледени игли, които сякаш се забождат в лицето ти. Ледени тръпки минават по кожата ти. Трябва да се скриеш от тази стихия, но къде?
Вече духа зъл, студен вятър, небето е скрито зад дебели черни облаци. Дърветата стенат като живи хора, молещи за милост вечния мрак. Скоро свирепият вятър започва да поваля всички дървета наоколо. Изтръгнати от земята, огромни дънери хвърчат към теб и с огромните си хралупи ти напомнят за главата на Горския дух.
Срещу един Караконджо може би имаш шанс, но срещу стотици дървета, литнали с бясна скорост срещу теб, се чувстваш безпомощен като дете.
Мини на 16.
246
Колата на търговеца поема нагоре към пазара, а ти кривваш в една малка уличка. В съзнанието ти ясно е запечатано мястото, което търсиш.
Минаваш край една богата къща. Вратата се отваря, от нея излиза млада жена с кошница. Като те вижда, тя надава писък. Излиза стопанинът.
— Не бойте се, добри хора — казваш им. — Не съм разбойник. Просто ида отдалеч, малко съм прашен и уморен.
Хората се успокояват и те канят в къщата си. Измиваш се и след като разделят с теб богатата трапеза стопанинът излиза от къщи да ти покаже пътя. Заедно стигате до кладенеца.
Мини на 35.
247
Пронизва те остра болка. Нещо е захапало крака ти. Поглеждаш надолу. Един огромен плъх вече е прегризал ботуша ти и те е захапал за пръста. Ритваш го с другия крак. Плъхът полита с писък в студената вода.
На негово място идват десетки други. Риташ, мачкаш, тъпчеш ги, а плъховете гледат към теб с малките си лъскави очички, църкат и продължават да гризат ботушите ти.
— Царю на плъховете! — провикваш се отчаяно ти. — Вземи си поданиците!
Плъховете мигом изчезват. Нямаш много време да се чудиш, връхлитат те големи прилепи. Вадиш меча от ножницата. Няколко прилепа падат в краката ти.
Искаш ли да разговаряш с мрака?
Да — мини на 254.
Не — попадаш на 91.
248
Бързаш към речния бряг, който се вижда през върбите. Сега нямаш желание да влезеш дълбоко в гората, тя ти изглежда особено опасна, пък и много ти се ще да си починеш малко. А в Старата гора зад гърба ти опасностите идват една след друга, сякаш растат в изобилие по вековните дървета.
Когато наближаваш върбите, чуваш необикновен шум. Струва ти се, че голяма група хора или човекоподобни същества се крият в крайбрежния гъсталак и само дебнат удобния случай да се хвърлят върху теб. Но ти изпреварваш събитията.
Скачаш в реката и потъваш в дълбоката вода. При падането забелязваш озлобено и жестоко човешко лице. Още докато летиш във въздуха си казваш, че ако тук някъде дебне скрит неприятел, най-добре ще е да преплуваш реката под вода.
Така и правиш. Когато стигаш до отсрещния бряг, бързо излизаш от водата и се скриваш зад ниски храсти.
Мини на 125.
249
Един глас, който идва от торбата, ти казва:
— Мини през изпепелената земя!
Поглеждаш към торбата. Кой ли от вълшебните предмети и проговорил?
Гласът повтаря отново:
— Мини през изпепелената земя!
И докато се усетиш, ти вече вървиш през полето, покрито с хилава жълта трева. Наоколо не се вижда жива душа. А къде са трите феи, няма ли да се появи поне една от тях и да те упъти с мила усмивка на лицето?
Пред теб се извисява Желязната планина. Виждаш само, че всичко наоколо е смълчано, сякаш животни и птици се боят да не обидят паметта на покойния крал Мрак. Няма какво да търся сред това мъртвило, казваш си, по-добре да се върна към реката. С бърз ход можеш да стигнеш там за два часа.