Шумът се повтаря. Може би някое от тези нежни създания иска да те предупреди за надвисналата опасност? Хващаш дръжката на меча. Оглеждаш земята, храстите, птиците, които пеят спокойно, кацнали на върха на дървото. Нищо не предвещава беда.
За всеки случай оставаш още няколко минути пред дървото.
Сега трябва да направиш един труден избор. Кое изпитание предпочиташ — изкушението или природната стихия?
Изкушението — мини на 61.
Природната стихия — прехвърли се на 245.
259
Привличаш вниманието на хай-ванина. Той пули очи, гледа към теб, но е толкова уплашен, че не може да разбере с тъпия си мозък враг ли си или приятел.
Тогава се хвърляш в тревата и стигаш с пълзене до сборището на зелените човечета. Никой не те забелязва. Шибидаците кефуват, точат лига, мислят си само за вкусното печено.
Подхвърляш ножа на хай-ванина. Оръжието пада в тревата на една педя от дебелака, ала той е толкова паникьосан, че само трепери и не може да се помръдне. Така може да се трепери, докато се превърне в печено месо. Опекат ли те шибидаците, треперенето престава.
Мини на 202.
260
И през ум не ти минава да нападнеш шибидаците. Честният човек трябва да стои по-далеч от слузта, ако не иска тя да го залее и да го превземе.
Засега трябва просто да се спотаиш, докато се изнижат по пътеката всички зелени глисти. Когато минават край теб, чуваш разговора на двама шибидаци:
— Аз съм фаталист. Днес е лош ден. Никаква плячка!
— Ужасен ден!
— Ако няма улов, ще се върнем в пещерата.
— По-добре да се помолим на Шиби, нашия бог.
Дали да не тръгна към пещерата на шибидаците, казваш си. Но как да оправя посоките в този измамен здрач?
Веднага забравяш тази идея и оставяш шибидаците да минат край теб със спокойно тракане на зъби.
Мини на 109.
261
Преди още да си извадил меча от ножницата няколко разбойника допират върховете на копията си в гърдите ти. Едно движение — и ти ще се превърнеш в апетитно парче месо за лешоядите.
— Надявам се, че схващаш положението си, чужденецо — подхвърля главатаря на разбойниците. Изпитото му лице е обрасло с рядка рижава брада, а бледите му очи те гледат внимателно.
— Аз също — отговаряш ти.
— Значи ще се разберем.
Главатарят дава знак на разбойниците. Всички свалят копията си от гърдите ти.
— Няма да ти искам много — казва главатарят. — Дай ми само меча на крал Мрак. Става ли?
— Но аз го оставих на трите феи.
Разбойническият главатар клати глава.
— Ако поискаш, ще го намериш.
Няма какво да му мислиш, трябва да ги излъжеш.
— Добре, съгласен съм.
Лицето на главатаря грейва от усмивка, но скоро се изкривява, когато с два скока стигаш до реката и се хвърляш в дълбоката вода. За да не те засегнат копията и стрелите, трябва да плуваш дълго време под вода, но за теб това е дреболия.
Излизаш от реката и се скриваш зад храстите.
Мини на 125.
262
Силно тракане на зъби изпълва гората. Дървесата трепват от толкова много ярост. Как е възможно тези лигави зелени същества да са толкова зли и безпощадни, казваш си. Няма какво да му мислиш, шибидаците са такива, каквито са, стой по-далеч от тях и всичко ще бъде наред.
Стотици човечета се хвърлят хищно срещу Горската фея. Една лигава зелена вълна заплашва да стъпче нежната фигура на това въздушно създание.
Опитваш се да привлечеш вниманието й. Надаваш вик на ранена птица, тръскаш клона на дървото пред теб, тропаш с крака, най-сетне крещиш с все сила. Напразно. Мръсната слузеста вълна залива феята.
И все пак още нищо не е загубено — това нежно на вид създание успява да изтласка зелената сган на две крачки от себе си.
Отиваш на 27.
263
Чуваш писък на птица. На болна, пребита, отчаяна птица. Това не е ли зов за помощ?
Мини на 194.
264
Хитростта ти е най-обикновена, бакалска. Скриваш се зад едно дърво и с разтуптяно сърце чакаш въоръжените хай-вани да се изнижат край теб. И все пак не разчиташ единствено на това, надеждата си е надежда, но само силата дава сигурност.
Стискаш дръжката на меча. В напрегнато очакване минават мигове, които ти се струват часове.
Шумът от стъпките, гласовете и оръжията на хай-ваните бавно заглъхва. Ордата на дебелаците отмина и най-сетне можеш да въздъхнеш облекчено.
Стой, не бързай! Един хай-ванин те е забелязал и вдига копие да те прониже.
Втурваш се като луд към реката.