Выбрать главу

12

Скачаш на крака и оголеният ти меч е готов да посрещне птиците със светещите човки. Първите няколко от тях падат със отсечени глави в нозете ти и те обливат с гъстата си лепкава кръв. Краката на обезглавените птици продължават да удрят земята, животът още не е напуснал окървавените им тела.

Човките на хищните птици разкъсват дрехите ти, откъсват парчета месо от тялото ти. После хищниците се издигат високо в небето и отново се спускат с ужасяващи крясъци срещу теб.

Чувстваш, че силите ти са на привършване. След дълга и изтощителна борба, когато вече не виждаш никаква надежда за спасение, надаваш вик, в който събираш яростта, умората и болката. Викът ти има ефекта на гръмотевица. Птиците със светещите човки се издигат изплашени високо в утринното небе и отлитат на изток.

Оставаш изтощен, с премрежен поглед и отворени кървящи рани. Бавно и безволно се смъкваш на земята край оградата на къщата.

Ако искаш да продължиш пътя си веднага, мини на 276.

Ако нямаш сили да се пребориш със съня, отиваш на 89.

13

Скоро си даваш сметка какъв е този шум. В търсене на изгубения си другар хай-ваните, въоръжени с копия, лъкове и брадви, са навлезли в чужда земя — светът на зелените човечета, на феите и караконджовия дух.

Един от дебелаците те забелязва.

— Ето го чужденеца! — надава вик той.

Цялата орда дебелаци се хвърля срещу теб.

Посрещаш с изваден меч първите трима и ги просваш на земята. Сетне побягваш благоразумно. Преди да помогнеш на крал Здрач, трябва да спасиш собствената си кожа.

Ако решиш да си послужиш с хитрост, мини на 264.

Ако разчиташ на краката си, прехвърли се на 195.

14

Пазарът остава зад теб. Тялото ти е изтръпнало, гърбът ти гори от многобройните удари и ритници. Влачиш се като пребито псе към двореца. Може би там ще успееш да направиш нещо за крал Здрач и за неговите поданици? Само че дали заслужават?

Ето, че наближаваш двореца. Трябва да измислиш нещо, трябва да изиграеш някой хитър номер на тъпите стражи, но какъв?

Ако искаш да използваш сила, мини на 272.

Ако предпочиташ да подходиш към стражата миролюбиво, попадаш на 135.

15

Оглеждаш се трескаво. Веднага забелязваш, че една заплашителна сива маса пълзи наоколо и обхваща земята докъдето стига погледът. Сивата плесен е вече до краката ти. Ако плъзне нагоре по тялото ти, с теб е свършено.

Напрягаш мускули и прескачаш на едно сухо островче. Продължаваш все така да скачаш от място на място. Отстрани приличаш на човек, който играе странен и безсмислен танц, но в действията ти има смисъл, сега на карта е заложен живота ти.

Плесента продължава да приижда, но ти продължаваш странния си танц, докато виждаш, че всъщност сивата плесен е само една шега на здрача.

Рухваш моментално на земята. Борбата със страха от сивата плесен е изсмукала всичките ти сили.

Върни се в къщичката на старицата, избери нови вълшебни предмети и започни от 1.

16

Дърветата продължават да падат около теб. Всеки път, когато някой дънер литва срещу теб, поривът на вятъра те тласка към него. Твоите яки крака едва те удържат над земята.

Колко ли ще продължи бурята?

Вече усещаш, че силата на талазите отслабва. Плахата надежда, която таиш дълбоко в себе си, изведнъж нараства, става голяма колкото света и те залива с топла вълна. Повтаряш си, че е много рано да се радваш, ала успокоението от мисълта, че си оцелял, те кара да се отпуснеш.

В този миг един дъб пада до теб. Клоните му издраскват лицето ти и отварят дълбока рана на ръката ти.

Разчиташ ли на помощ?

Да — мини на 267.

Не — попадаш на 70.

17

Затичваш се да настигнеш търговците. С тях по-лесно ще минеш през градската порта, пък може и да откриеш лекарството, с което да изцериш крал Здрач. Добре е да поговориш с хора, които идват отдалеч, все ще научиш нещо — я за конете, я за стоката, я за задморска страна.

Поздравяваш търговеца и завързваш разговор. И докато си кажете по две думи, вече минавате през градската пората.

— Какъв е този окъсан човек? — пита един от стражите.

— Той е с мен — казва търговеца.

Кимваш с глава.

Пазачът на портата дълго рови из каруцата. Накрая се харесва едно въже и го взема. Търговецът се съгласява — не му ли пуснеш нещо, прав умираш!

От разговора с търговеца не научаваш нищо за лекарството на крал Здрач, но ползата е очевидна: успя да влезеш в града въпреки окъсаните си дрехи.