Той дълго се колебае, но най-подир отсича:
— Не може!
— А знаеш ли нещо за крал Здрач?
Тук вече търпението на слугата се изчерпва.
— Върви си! — казва той и затръшва вратата под носа ти.
Ако решиш да опиташ късмета си в страноприемницата, мини на 137.
Ако си загубил надеждата, че ще те пуснат в страноприемницата, прехвърли се на 158.
275
Гвардеецът, който стои на пост, ти друсва един юмрук в лицето. Пред очите ти светва, виждаш звезди посред здрач.
— Това да ти е за урок — ръмжи той.
— Добре де, зная си урока.
Думите ти, произнесени уж миролюбиво, не се харесват на гвардееца. Той долавя в тях подигравка с неговата чест, с честта на всички гвардейци и цялото кралство, което допреди година беше малко и щастливо княжество.
Град от юмруци по лицето те събаря на земята. С меча си можеш да го направиш на решето, но съвестта не ти позволява да убиеш човек, дори когато е грубиян. Дотичалите стражи започват да те ритат с ботушите си.
— Знаел си бил урока! — крещи гвардеецът. — Ще ме запомни за цял живот!
— И да знаеш, на гвардеец не се отговаря! Пред гвардеец се мълчи и се козирува — това златно правило се мъчи да ти втълпи друг един от стражите.
Когато войниците се уморяват да те ритат, гвардеецът им казва:
— Махнете го от тук!
Ако искаш да избегнеш едно изпитание, мини на 176.
Ако приемаш изпитанието като предизвикателство, попадаш на 222.
276
Няколко минути стигат да се съвземеш.
В тоя град няма нищо интересно, казваш си и тръгваш по тесните каменни улички надолу към градската порта. Случайните минувачи гледат да те заобиколят отдалеч, данеби случайно да си помисли някой, че имат нещо общо с теб. Всичко е ясно, видът ти не им харесва. Или по-точно ги ужасява, лицата им говорят без думи.
Когато минаваш през градската порта, един от стражите те оглежда подозрително, ала не те спира. Какво ли си вика на ума? Един пройдоха по-малко, да върви където ще!
Тръгваш бавно през полето. Зад теб се чува скърцане и дрънчене на вериги. Подвижният мост се вдига, пътят назад е отрязан.
Мини на 159.
277
Скоро намираш кладенеца в двора на една изоставена къща. Тук всичко напомня за края на света — и попуканите стени на дома, и буренясалия двор, и закованата на кръст врата. Струва ли си да опитваш?
Надникваш в кладенеца. Вътре е тъмно, нищо не се вижда. Но и да не беше тъмно, щеше да цари здрач, а здрачът е най-измамното нещо на тоя свят.
Завърташ внимателно дръжката на макарата. Чува се скърцане на стари кости, въжето бавно и равномерно се навива върху гладкото дърво. Продължаваш да въртиш макарата, но това като че ти поставя повече въпроси, отколкото решава. Не е ли по-добре сам да слезеш в кладенеца?
Ето я най-сетне и дървената кофа. От кофата към теб посягат две сухи сбръчкани ръце. Една глава с облещени очи те гледа втренчено.
Блъсваш кофата в кладенеца и отскачаш назад. Призракът отлита и се разтваря в здрача.
Ако кладенецът все още те интересува, вдигни кофата и се прехвърли на 35.
Ако мислиш, че в кладенеца няма никаква тайна, мини на 276.
278
Този шум идва от две пръчки, които хай-ванина удря с всичка сила. Той се подава от гората и приближава с плахи стъпки към теб.
— Аз съм един долен хай-ванин — казва той и поглежда към теб с крайчеца на окото си. — Заслужавам да не ме погледнеш вече.
Чудиш се дали наистина е искрен, но кой може да каже със сигурност кога е искрен един хай-ванин?
— Не си лош човек — успокояваш го ти.
— Аз не заслужавам свободата — продължава да се вайка хай-ванина.
Той бавно приближава към теб. Видът му е гузен, в очите му се чете разкаяние. Дебелото човече стига на една педя разстояние от теб.
Мини на 181.
279
Във въздуха се носи отвратителна воня. Тя ти е позната, но не можеш да се сетиш на какво точно ти мирише.
Нещо изсвирва рязко и заплашително. Едно голямо, сбръчкано, космато същество се хвърля срещу теб. Отскачаш встрани да избегнеш сблъсъка с нападателя.
Нещото профучава край ухото ти, прави широк кръг във въздуха и отново се стрелва към теб с бясна скорост. Този път полумракът не успява да те измами, очите ти виждат съвсем ясно Зелда, яхнала стар войнишки ботуш. Малките й очички са впити в теб.
Ето каква била миризмата — на вещица!
Вадиш меча от ножницата и го насочваш към връхлитащата Зелда. Вещицата го забелязва навреме. Беззъбата й уста просъсква злобно и ботушът се издига на пет-шест крачки от земята.