— Дриплю! — провиква се вещицата.
— Пуйка! — отвръщаш й ти и веднага разбираш колко си несправедлив към бедните фитки.
Зелда прави няколко кръга над главата ти, като ръси една след друга люти закани срещу теб, но като вижда, че вдигаш арбалета срещу нея, изчезва с ловкостта на истинска вещица.
А сега внимавай, дебне те голяма опасност. Накъде ще тръгнеш?
През полето — мини на 66.
Към реката — отиваш на 43.
280
Отбиваш се в кръчмата. Въпреки ранния час там вече има посетители. Хората седят край грубите маси, пият си виното и говорят високо, за да надвикат шума. Съдържателят — едър изпотен човек с разкопчана риза, снове между масите и разнася тумбести шишета с дълго гърло.
Избираш маса, на която седят двама прилично облечени граждани. Приближаваш се до тях.
— Добър ден — поздравяват ги ти.
— Дал бог добро — отвръщат в един глас хората.
Сядаш срещу тях. Известно време мълчиш. Кръчмарят още не е дошъл да те попита какво искаш.
— Тръгнал съм да диря лекарство за крал Здрач — малко несигурно подхващаш ти.
— Така ли? — пита по-младият от двамата. На главата си носи широкопола шапка с перо.
— Знаете ли къде мога да намеря това лекарство?
По-младият отваря уста да ти отговори, но другият хваща ръката му и я стиска силно.
— Ние сме чужденци — отвръща той.
Като не щат да разговарят, много им здраве, казваш си и се преместваш на друга маса, където седи сбръчкан от годините човек. По дрехите и вида му личи, че е местен жител. Поздравяваш го и той отвръща на поздрава, без да вдига очи от шишето.
— Тръгнал съм да диря лек за крал Здрач — опитваш се да завържеш разговор ти.
— Че той има ли нужда от лек? — кисело мърмори под носа си човекът отсреща. — Здрав е като п-п-п-п-п…
Разбираш какво иска да каже — здрав е като пън, но езикът му не ще да се превърти. Не от виното, а от страх.
— …като лъв — довършва мисълта си човекът, доволен от това, че е избрал най-ласкателното сравнение.
— Нали му няма едното око — мъчиш се да поддържаш разговора ти.
— Какви ли не шашкънии говорят хората — свива рамене човекът, ала след малко нещо го прихваща и той те сграбчва за шията. — Абе ти да не си шпионин, а? Само шпионите клеветят нашия крал.
Едва успяваш да се освободиш от яките ръце на своя събеседник. Тук не успя, ще търсиш сведения другаде.
Ако разчиташ на умението да се сприятеляваш, мини на 37.
А може би ще направиш опит да се промъкнеш незабелязано в двореца? Прехвърли се на 139.
281
Чувстваш се толкова отпаднал, че едва се влачиш по улиците. Хората те заобикалят отдалеч, окървавеното лице и синините под очите никак не ги привличат. В тоя вид, смазан от бой, няма кой да те приюти, няма кой да ти подаде чаша вода.
Едва сега усещаш какво нещо е здрачът. Уж е светло, уж слънце грее, ала е толкова студено между хората, че ти се иска да им извикаш:
— Спрете! Огледайте се! Такива ли искате да останете завинаги?
Привечер съзираш плевня в двора на една заможна къща. Прескачаш незабелязано оградата, влизаш тихо в плевнята и заспиваш, заровен в дъхавото сено. Сънят ти е дълбок, здрав, целебен.
На зазоряване излизаш от плевнята здрав и бодър, плисваш лицето си с вода, почистваш дрехите си и тръгваш отново по улиците на града.
Мини на 83.
282
Едно от пипалата на чудовището се протяга и преди да успееш да го отсечеш с ножа, то те хваща за китката на дясната ръка. Болката от тази мъртва хватка е нетърпима, очите ти сякаш ще изхвръкнат от орбитите си. Острият нож, единствената ти защита от Водния дух, пада от ръката ти и потъва на дъното.
Посягаш с лявата ръка към меча. Ако въпреки болката успееш да го извадиш, ще можеш да се защитиш срещу кръвожадния воден звяр. Ето, че с големи усилия най-подир успяваш да хванеш дръжката на своето вярно оръжие!
Ала Водния дух е още по-бърз. С едно мълниеносно движение на друго от многобройните си пипала чудовището хваща и китката на лявата ти ръка. Пронизва те същата остра болка, както преди малко.
— Бу-бу-бу-бу-бу! — разнася се тържествуващия вик на твоя противник.
Напрягаш всичките си сили да преодолееш волята на чудовището. Водата около теб ври и кипи. Цялата ти енергия, всяка частица от теб е насочена само към едно — да извадиш меча от ножницата. Напразно!
Силите бавно те напускат, побелелите ти пръсти изтърват дръжката на меча. Едно от пипалата се протяга неотразимо и се впива във шията ти. Кръвта ти бавно изтича, за да нахрани ненаситните деца на мрака. Това е краят на твоя млад живот!