283
Тези мутри са ти крайно неприятни. Те могат да те вбесят със своята наглост, със своето безочие, с циничната си дързост. Как не ги е срам да се появят сред бял ден в тоя град, на който навлякоха толкова злини и нещастия?
Но денят не е съвсем бял, казваш си, всичко тъне в здрач и човек не може да каже кой какъв е. Може би това е причината за тяхната наглост? Може би хората ги виждат като ангели небесни, изпратени от божията милост да сипят благодат над тая изтерзана земя?
Лекарството за крал Здрач е по-важно от едно дребно спречкване с тези наконтени васали, пазители на злото и на мрака. Нали не успяха да задържат над княжеството вечната нощ? Някой ден ще дойде и техният ред. Решаваш да минеш през пазара, без да се издаваш.
Ала изневиделица някой те блъсва в гърба. Докато летиш към земята забелязваш, че те е съборил един от Гръмотевичните братя. Падаш в праха и мигновено се изправяш, но вече не с хладен разум, а с желание за мъст.
Гръмотевичният брат се смесва с тълпата, но в тоя миг забелязваш друг васал на мрака, застанал пред една златарска сергия. Сега ще му дам да разбере, казваш си.
— Хей, разбойнико! — провикваш се ти. — Сега ще те направя на пържола.
Ако чувстваш, че нямаш възможност да надделееш в спора с Гръмотевичните братя, попадаш на 201.
Ако не искаш хората да ти попречат в уреждане на сметките, мини на 198.
284
Изведнъж насред поляната се появява едно нежно създание, облечено в дълга бяла рокля. Това е момиче с бяло лице, черна коса и венец от горски цветя на главата. Момичето ти прави знак да отидеш при него.
— Фейо! — провикваш се изненадано ти.
Горската фея те вика още по-настойчиво при себе си. И защо не, може би тя знае как да излекуваш крал Здрач?
Излизаш от храстите усмихнат и радостен. Срещата с това мило създание те кара да се чувстваш някак особено, неповторимо. Ала още след първите крачки замръзваш на място. Лицето на феята, от което до сега струеше нежна светлина, става навъсено и зло, кожата й позеленява. Горната й устна се дръпва и открива зелените й венци.
Феята започва да трака със зъби.
Здрачът те е заблудил, това са само куп шибидаци.
Дръпваш се назад и се шмугваш в храстите преди още да са те забелязали злите горски човечета.
Ако искаш да ти помогне горската фея, повикай я и мини на 308.
Ако разчиташ на собствените си сили, прехвърли се на 63.
285
Пътеката минава между върби и ниски храсти. Мястото е удобно за убежище, тук враговете могат да изгубят следите ти. Но това е колкото удобно, толкова и опасно, в шубраците може да се скрие цяла банда нападатели. А разбойниците са толкова много в тази изстрадала земя!
Лек ветрец полюшва клоните на върбите. Над дърветата прелита ято птици. Наоколо е толкова спокойно, че страх те обзема.
Мини на 238.
286
Светът се завърта пред очите ти. Падаш възнак на земята, изнемощял от тежката битка и загубата на кръв. В ума ти се е загнездила една-единствена мисъл, по-болезнена от всички рани — идва краят на твоя живот!
Чуваш пръхтене и удари на копита. Опитваш се да се надигнеш, изобщо да направиш нещо за своя защита, ала главата ти е толкова тежка, че не можеш да я отлепиш от влажната дъхава земя.
Пред помътнелия ти поглед плува едно голямо размазано петно. Постепенно петното се свива и от него те поглежда лицето на пръчоглавия. Виждаш го да се отдалечава заднешком от теб. В душата ти трепва плаха надежда. Наистина ли пръчоглавия ще те пощади?
Надеждата ти е напразна, ти си само един голям наивник. Пръчоглавият спира, навежда глава и се хвърля стремглаво напред. Чува се пръхтене и тропот на копита. След миг рогата му те подхващат и те подхвърлят високо във въздуха, толкова високо, че стигаш до небето. Премяташ се няколко пъти, профучаваш над зелената гора, политаш към крепостта и тупваш на земята пред дебелата крепостна стена.
Изправяш се на крака и поглеждаш към крепостта. Подвижният мост е вдигнат. Тръгваш през полето. Отначало имаш болки в цялото тяло, но с всяка измината крачка се чувстваш все по-добре.
Мини на 159.
287
Две от пипалата обхващат ръцете ти, други две стисват като в менгеме краката ти. Големите облещени очи на чудовището светят със синя отровна светлина. Водата, камъните на дъното, речните водорасли — всичко се оцветява в мъртвешко синьо.
Водният дух надава тръбен звук. Сигурно вече се смята за победител. Някаква неизвестна сила те блъсва в гърдите. Ако не направиш нещо, ще се удавиш тук, в реката, и никой няма да обърне внимание на някакъв си странник.