293
Сега, когато летиш във въздуха, се питаш: накъде? От тази височина гората ти изглежда еднаква. Някъде съвсем наблизо лъкатуши светлата лента на реката. Дали да не полетиш към планината? А може би към града?
Вляво то теб в небето се появява малка топка. Топката нараства и се приближава със свистене. Това е Зелда, вещицата на крал Мрак.
— Сега ще те разкъсам! — крещи Зелда и протяга към теб кривите си пръсти.
Отдясно се появява ятото на птиците със светещите човки. Крясъкът им прорязва въздуха.
От едната страна към теб се спуска вещицата, от другата те връхлитат птиците със светещите човки.
Гмуркаш се надолу с надеждата, че ятото ще изкълве очите на вещицата, без да забележиш, че вещицата се е изпарила.
Мини на 208.
294
Отначало гората с нейната шума и дънерите на високите дървета ти се струва идеално убежище. Тук можеш да се покатериш на високо дърво или да се скриеш в някоя хралупа и да оставиш пръчоглавите да профучат край теб, увлечени от тяхната ловна страст.
Ала тропотът и гласовете на преследвачите се чуват все по-близо. И да се скриеш, те ще те подушат.
Променяш посоката и се втурваш към полето. Скоро гората оредява и пред теб се ширва равното зелено поле. В далечината се издигат заоблени зелени хълмове. Зад теб е цялото стадо препускащи пръчоглави. Без много да му мислиш се хвърляш в тази посока.
Прехвърли се на 193.
295
Чува се плискане. Поглеждаш към реката. Дали не те лъжат очите? В реката се къпят трите феи. Те се гмуркат, гонят се, пръскат се с вода. По раменете им проблясват ситни капчици.
Да им се обадиш ли? Може би някоя от тях знае как да излекуваш крал Здрач?
Решаваш да продължиш напред и за да не ги подплашиш, слизаш надолу по течението към бързея. Там пресичаш реката и излизаш на другия бряг.
Поглеждаш от високото към трите феи. От тях няма и следа. В реката се пръскат и забавляват три същества с дълги здрави рога. Това са пръчоглавите. Добре, че не им се обади.
Мини на 96.
296
Оглеждаш се. Наоколо е тихо, не се виждат ни вещици, ни хай-вани, ни дявол. Вярно е, че прибързаните решения водят до грешки, но ако решиш да влезеш в града, сега е моментът!
Отиваш на 17.
297
Тихо и незабелязано се отдалечаваш от мястото на битката. И какаваните, и пръчоглавите вече са забравили, че се бият заради теб. Сега в тях говори само инстинктът за оцеляване.
Предстои ти дълъг път, но ти си скитник, пътищата са твоята стихия.
Попадаш на 92.
298
Насреща ти иде един мъж. Спираш да го попиташ за кладенеца. Човекът се хваща за меча. Може би в здрача му се виждаш чудовище. Дръпваш се назад да избегнеш спречкването.
Опитите ти да заприказваш някой човек се провалят. В здрача хората се носят край теб като привидения. Едни те отминават мълчаливо, други ти се зъбят, трети посягат към меча си. Толкова ли опасен им изглеждаш?
Продължаваш пътя си с кервана от каруци.
Мини на 246.
299
Оръжието пада от ръката ти. Отскачаш назад, препъваш се и въпреки усилията ти да се задържиш рухваш на земята.
Главатарят на разбойниците застава с оголен меч над теб. Изтощен и победен, ти лежиш в праха и проклинаш съдбата си. С малко повече късмет победителят можеше да бъдеш ти.
— С тебе е свършено! Прочети молитвата си! — екват думите на разбойническия главатар.
— Благодаря ти, че ми даваш тази възможност — отговаряш с нарочно разтреперан глас ти. Единствената ти цел сега е да отложиш с миг-два смъртта.
Мечът блесва на слънцето. Върхът на острието докосва гърлото ти. Дъхът ти спира при мисълта, че е дошъл последния миг от живота ти.
Мини на 39.
300
От другата страна на дървото виждаш голяма хралупа. Каквато и да е причината за шума, най-разумно изглежда да се скриеш вътре, докато не отмине опасността.
Скоро започваш да различаваш отделни звуци. Отначало чуваш тракането на зъби, с което се славят шибидаците, зелените човечета. Сетне долавяш пръхтене и сумтене. Няколко пръчоглави гонят шибидаците. Подаваш глава от хралупата. Гледката пред очите ти те кара да изтръпнеш — пръчоглавите са хванали десетина зелени човечета. Оцелелите шибидаци се изпокриха в гората.
Пръчоглавите сядят близо до теб и поглъщат набързо зелените човечета със звучно мляскане.
— Бе-е-е-е! — казва един от тях и се поглажда по корема.