— Пр-р-р-р! — съгласява се друг.
— Шибидак-дак-дак! — добавя дълбокомислено трети.
Пръчоглавите се уригват от вкусното ядене и се връщат доволни по пътя, по който са дошли.
За всеки случай изчакваш още малко. Когато шумът от копитата на пръчоглавите заглъхва, излизаш предпазливо от хралупата и си мислиш накъде да тръгнеш: на изток, запад, север или юг. После без колебание продължаваш напред.
Мини на 134.
301
Съзнанието ти бавно се връща. Главата ти бучи, костите ти са натрошени, тялото ти е изтръпнало, не може да се надигнеш от земята, но най-важното е, че остана жив.
Лека-полека главата ти се избистря. След малко с радост откриваш, че ръцете ти се подчиняват на команди. А първата команда е да извадиш шишенцето с жива вода.
Пръсваш няколко капки върху лицето си. Изведнъж в тялото ти настъпват необикновени промени: парчетата от костите ти се срастват, раните по кожата зарастват и един глас ти шепне: „Ще се оправиш, ще се оправиш!“
Въпреки това продължаваш да изпитваш нечовешка умора. Главата ти е все още замаяна, даже се чудиш дали това не е сън.
— Не, не е сън!
Прехвърли се на 46.
302
Тръгваш надолу, но до ушите ти стига писък на ранена птица. Връщаш се назад и се оглеждаш.
Прехвърли се на 194.
303
Заобикаляш отдалеч поляната, където шибидаците се готвят трескаво за пиршеството. Тук жертва е един млад и надежден хай-ванин. Средно ти е драго какво става на шибидашката поляна. И едните, и другите са искали кожата ти, защо сега ще спасяваш хай-ванина от шибидаците?
Връщаш се към реката. В главата ти се върти една натрапчива мисъл: не е ли скрито там някъде лекарството за крал Здрач?
Наблиза се чува шум. Тръгваш предпазливо към мястото, откъдето идва шумът.
Мини на 13.
304
Силен удар разтърсва тополата. Чува се оглушителен трясък и най-високото дърво в гората започва бавно да се накланя.
Стискаш с все сила клона. Въпреки накланянето на тополата все още успяваш да се задържиш на дървото.
Поглеждаш надолу. Един от пръчоглавите се кани да нанесе втори удар върху тополата. Бързаш да се спуснеш долу, на твоя земя, ала е вече късно — чува се тропот, после трясък от прекършено дърво и заедно с тополата падаш на земята. Дървото затиска пръчоглавия. Жалното му блеене огласява Старата гора.
А ти се измъкваш от клоните.
Мини на 179.
305
Първата ти мисъл е да изчакаш, да се огледаш не те ли дебнат врагове. Тук си сам, без всякаква помощ, а неприятелите са безброй.
Поглеждаш езерото. Дебелата му покривка блести с хилядите си солни кристали. В здрача, който цари наоколо, картината е много красива и примамлива.
Мини на 56.
306
Тихо се приближаваш до реката и се оглеждаш. Наоколо не се вижда жива душа. Реката тече лениво, върбите са застинали, превити над водата. Всичко наоколо излъчва спокойствие.
Хвърляш се във водата и излизаш на другия бряг.
Оглеждаш се. Не виждаш и не чуваш нищо обезпокоително, ако не се мята лекия дим над брега. Прекалено спокойно е, казваш си.
И си прав. Зад гърба си чуваш тропот на копита.
Обръщаш се, но вече е късно.
Връхлита те с леко наведена глава един от пръчоглавите. На устата му има пяна, очите му хвърлят мълнии. Преди да изтеглиш меча си или да отскочиш встрани, той те вдига с рогата си и те хвърля със страшна сила през реката. Летиш над водата, премяташ се, като се мъчиш да запазиш ясния си ум в тоя кратък миг и да спасиш живота си.
От удара в земята пред очите ти излитат искри. Имаш чувството, че костите ти са натрошени на хиляди ненужни парчета.
Опипваш се внимателно. Никакво счупване. Ставаш на крака и се оглеждаш. Колкото и да е странно, ти все още си здрав и читав.
Мини на 113.
307
Спускането по сипея е по-безопасно, отколкото изглеждаше отначало. Единственото неприятно нещо е това, че протриваш панталоните си, но това е дребна работа.
Извръщаш глава и виждаш през рамо, че хай-ваните се суетят. Въпреки крясъците и уверенията, че това е фасулска работа, никой от хай-ваните не иска да рискува.
— Пазете си задните части, хай-вани! — подвикваш им ти отдолу. — Те поне ви вършат работа, за разлика от главите!
И се втурваш към гората с бързината на диво прасе. След няколко минути се скриваш зад дърветата, но старият лес вече не ти изглежда толкова приятно място. Чуваш гласа на крал Мрак, който ти казва:
— Пази се от Окото на дявола! Ха, ха, ха!