Дървоядът се прехвърля върху шлема на един от заспалите стражи, пробива го и хлътва вътре, ала след малко подава глава и въздиша тежко:
— Ох, преядох!
Казваш сбогом на дървояда. Бог да ви е на помощ, пошепваш на спящите стражи. Измъкваш се от килията и бързаш да напуснеш Прокълнатата земя. В ушите ти звучат думите на старицата, които чу преди година в нейната къщичка:
„И ако успееш, не чакай похвала. Тук хората са такива.“
Изведнъж ти олеква и тръгваш обнадежден по широкия друм. Не е чак толкова зле, казваш си.
Сега можеше да висиш на ченгела.