Ще попиташ ли някой минувач за кладенеца или предпочиташ да изчакаш.
Ще попиташ — мини на 298.
Ще изчакаш — попадаш на 246.
18
Пътят край реката ти изглежда безопасен, но се стараеш да отхвърлиш самоуспокоението. То е гибелно за човек, който е тръгнал да прекоси Прокълнатата земя и да направи нещо добро за този народ.
Над дърветата прехвръква твоят стар познат Гарвана.
Той каца на един клон, сетне те гледа дълго, със суров упрек в гарванските си очи.
— Гр-р-р — казва Гарвана. — Пак си тръгнал да рискуваш живота си.
— Кой каквото може — казваш му ти.
— Зная, че си инат като магаре, но ще ти дам един съвет. Пази се от Окото на дявола.
Гарвана отлита, без да ти каже нищо определено. Вдигаш очи да го изпратиш с поглед и виждаш една торба, закачена на близкото дърво. На торбата пише: ОБУВКИ-ВОДОХОДКИ.
Виж ти, тук под път и над път ти предлагат обувки-водоходки!
Ще ги вземеш ли?
Не, защото се боиш от лоши дарове — мини на 94.
Да — прехвърли се на 98.
Ако предпочиташ да прекосиш реката със свои сили, попадаш на 306.
19
Шибидаците ти завързват очите с черна кърпа и те носят в неизвестна посока някак странно тихо. Това сякаш не са зелените човечета, а някакви други същества, или съвсем беззъби, или много по-смели.
Най-сетне шибидаците оставят носилката на земята. Един от тях ти отвързва очите. Намираш се на поляна под голямо дърво. Виждаш един от големците на шибидаците. При него отива ситно келяво шибидаче и му шепне нещо на ухото. Големецът кима утвърдително, после вдига глава и от беззъбата му зелена уста се разнася фъфлене.
— Пр-р-р-иемам твоя съвет.
— Ще ме съдите ли, господин първи министър? — питаш ти големеца, а в същото време си мислиш само как да избягаш от плен.
— Да — казва шибидашкият велможа.
В този миг от клоните на дървото се спуска един дълъг шиш и те пробожда от рамото до чатала. Така завършва животът ти.
— Знаете ли какъв беше съветът? — пита шибидашкия големец. — Пър-р-р-р-во да го нанижем на шиша, после да го печем. От шиша никой не може да избяга.
Шибидаците посрещат думите му с радостно тракане на зъби.
20
Въжетата стягат безмилостно ръцете ти, но ти не усещаш болка. Боли те от друго — че искат от теб да предадеш този малък народ, да оставиш бандитите да го грабят когато си пожелаят и колкото си пожелаят. Боли те от това, че разбойниците искат да станеш като тях.
Не сте познали, казваш си, но разумът те кара да не прибързваш. Не е ли по-добре да се съгласиш, за да спечелиш малко време, докато измислиш план за бягство?
Ала гордостта ти надделява и ти отказваш да предадеш меча.
— Тогава ще се биеш с мен — казва главатарят и става от мястото си.
Разбойниците те отвързват и двамата заставате един срещу друг с къси мечове в ръце.
Започва дълга и тежка битка, в която единствените свидетели са банда разбойници. Звънът на мечовете се носи над дърветата и заглъхва в далечината.
Изборът е изключително труден, защото във всеки един от епизодите излагаш живота си на опасност. Направи сляп избор: Можеш да минеш на 299, да се прехвърлиш на 29 или да продължиш на 106.
21
Нещо ярко и необикновено за тази гора привлича погледа ти. Отначало не можеш да разбереш какво е то. Прилича ти на куп шарени пера от петел. Странната купчина е захвърлена под едно дърво на двайсетина крачки от теб. Да, ти наистина виждаш пера, лъскави големи пера, които потрепват от вятъра. Това пък какво е?
Ако решиш да посегнеш към перата мини на 225.
А може би ще изчакащ? Тогава попадаш на 290.
22
Шумът се засилва. Сухите съчки пукат така, сякаш някакъв голям и силен звяр върви необезпокоявано през гората. Така може да върви само царят на животните.
На пътеката излиза странно същество, което прилича на мъж, коза и кон. Мускулестото му човешко тяло е покрито с бронзов загар. За облекло му служи само набедрена превръзка от меча кожа. Силните му крака завършват с копита. На главата си има дълги закривени рога, а лицето му е покрито с мека бяла брада.
Това е единак от племето на пръчоглавите, дошли през последната година от Северните покрайнини, където през последните години трудно се намира храна. Той пръхти, сумти, мърмори нещо нечленоразделно и продължава пътя си без да се озърта. Изглежда тук, в Старата гора, никой не може да му излезе насреща.