С мълниеносно движение избиваш меча от ръцете на бандита. Той застава пред теб жалък, разтреперан, с отпуснати ръце и разширени от ужас очи. Главатарят сякаш вижда как смъртта, неговата костелива гостенка, му прерязва гърлото с косата.
Ала и твоята не е лесна! Ти се сред банда главорези, за които човешкият живот не струва пукнат грош. Ще се измъкнеш ли от това опасно положение?
Ако искаш да преговаряш с разбойниците, мини на 214.
Ако решиш да вземеш главатаря като заложник, отиваш на 155.
В случай, че решиш да се биеш с разбойниците, попадаш на 3.
30
Зелените човечета те водят с вързани ръце през гъстата гора. Доколкото разбираш, отивате на запад.
Процесията изглежда странна — отпред и отзад вървят постовете, които гледат дали няма да се появи неприятел. Всичко става тайнствено и най-необяснимо — мълчаливо.
Стигате до едно разклонение на пътеката.
Наляво — мини на 104.
Надясно — попадаш на 73.
31
Прерязваш с меча си опашката на гущера. За миг кръвта му, която блика от огромната рана, те ослепява. Чувстваш се безпомощен, много по-безпомощен, отколкото в най-тежката битка с крал Мрак.
Раненият гущер се гърчи на земята. Избърсваш очи с опакото на дланта и отново си готов за бой със влечугите. Ала зад гърба ти другият гущер се готви за решителен удар.
Влечугото се хвърля в краката ти и те събаря на земята. Освирепял от болка, раненият гущер скача върху теб и започва да те тъпче. Скоро и другото влечуго се присъединява към него.
След като те смачкват достатъчно, двата звяра се оттеглят навътре в гората.
Ако си взел жива вода, мини на 301.
Ако искаш да поправиш грешката си, върни се на 138.
32
Светкавица прорязва небето. Някъде на запад се чува далечен гръм. Мълнията осветява за миг прокълнатата земя с призрачна светлина, прогонва за малко здрача и те заслепява. Няколко секунди не виждаш нищо, само в ушите ти отеква силен гръм.
Но ето, че зрението ти се възвръща.
Мълниите следват една след друга, страшен тътен разтърсва небето и земята. Дърветата треперят като хора. Катерички, зайци и други горски животни хукват обзети от паника на изток. Още миг — и тъпанчетата на ушите ти ще се спукат.
Този грохот като че ти е добре познат, но острата болка в слепоочията не ти позволява да си събереш мислите. Какво е това? Буря, огнен змей, чудовище със зинала огромна паст?
Грохотът наближава. Сърцето ти бие до пръсване. Вдигаш глава и виждаш между дърветата огнената колесница с деветте коня. На капрата няма никой, конете изглеждат като изтървани на воля. След каретата се точи огнена диря.
Колесницата отминава, тътенът бавно заглъхва и ти пак оставаш сам в гората с пламнала глава. Пред теб се издигат гъсти непроходими храсти.
Наляво — мини на 288.
Надясно — попадаш на 147.
33
Руините на древния град остават зад гърба ти. Вървиш без цел, раздиран от съмнения. За пръв път те тревожи въпросът защо си тръгнал да дириш лек за крал Здрач. Не можеш ли да го оставиш такъв, какъвто е.
Отначало пред теб изплува образът на старицата. Нейното сбръчкано лице и мъдрият поглед на добрите й очи са за теб много повече от гласа на кучешкия вожд, който на всичко отгоре говори с кучешки акцент.
Кое предпочиташ?
Полето — мини на 249.
Планината — прехвърли се на 42.
34
Колко е замаяна главата ти!
Излизаш от къщичката, загубил престава за посоките на света. В това състояние не би могъл да откриеш окото на крал Здрач. По-скоро ще те мерне със злата си сила Окото на дявола, за което те предупреди Бухала.
Сядаш да си починеш. Молиш се само това да стане по-скоро. Никой не чува молбата ти. Твоята глава се върти все така бясно, и от това въртене очите ти за малко да изскочат от орбитите си.
Тръгваш замаян по поляната. Когато стигаш гората, виждаш две пътеки.
Ако имаш здравец, тръгни по лявата пътека. Попадаш на 189.
По дясната пътека отиваш на 237.
35
Сядаш във ведрото и скърцащата макара те спуска бавно и някак колебливо към дъното на кладенеца. Отдолу лъха студ и влага. Каква ли тайна се крие тук? Наистина ли ще намериш цяр за крал Здрач или само ще си загубиш времето? Още по-лошо ще бъде, ако загинеш мърцина.
Въжето продължава да се развива до безкрайност, а още не си стигнал дъното. В душата си изпитваш безпокойство. Не е ли това работа на тайнствения вълшебник Халдерон?