Ведрото се удря о нещо твърдо. Опипваш предпазливо с крак земята под ботуша ти. Вече си на дъното.
Огънят на запалената факла осветява стените на кладенеца с бледа трептяща светлина. Оглеждаш внимателно зеленясалите камъни. Нищо особено!
Вече се каниш да се връщаш обратно, когато очите ти забелязват потъмнели от времето букви, издълбани с някакво острие върху камъните. Буквите са скрити под мъха и едва личат. Приближаваш светлината до мястото, където са надраскани странните букви. На стената на кладенеца е написано:
„НЕ СИ ГУБИ ВРЕМЕТО!“
Хваща те яд. Вече си мислиш какво да правиш, когато излезеш от проклетия кладенец. Можеш да се върнеш в дома на човека, който те приюти, и в разговор с него и жена му да промениш решението си. А може да продължиш напред по своя собствен път. Накъде ще тръгнеш?
Напред — мини на 180.
Назад — попадаш на 151.
36
С последни сили отбиваш ударите на разбойниците и се хвърляш да минеш реката. Водни пръски политат на всички страни, докато навлизаш на дълбокото. Нататък продължаваш с плуване.
— Дай копието! — крещи някой.
— Убий го! Убий го! — дере се друг.
В бързината на успяваш да се огледаш, но виковете на разбойниците ти подсказват, че са се пръснали по брега.
Чува се тънко изсвирване. Една примка пада на шията ти и те дръпва назад. Опитваш се да я махнеш, но въжето се затяга безмилостно около шията. Разумът ти се замъглява. Няколко силни ръце те хващат и те измъкват на брега.
Мини на 112.
37
Приближаваш до главния вход в градината на двореца. Лек вятър развява знамената над дворцовите кули. През дебелата желязна решетка се виждат цветните лехи и гъстата зелена трева в градината.
Няколко души пред теб спират на десетина крачки от оградата, сетне бавно се връщат назад. А ти продължаваш към главния вход.
— Добър ден — поздравяваш стражите.
— Забранено ни е да говорим — отговаря мустакат гвардеец, застанал на пост пред входа.
— Пускате ли в двореца? — питаш го ти.
— Разкарай се! — кресва гвардеецът.
— Аз съм приятел на крал Здрач. Ида отдалече. Нося вести за Негово Величество.
Търпението на гвардееца е на привършване.
— Негово Величество не приема дриплювци като теб. Ако не се махнеш оттук, ще те направя на кайма!
Излишно е да се препираш, стражата просто си върши работата. Трябва да измислиш нещо.
Мини на 139.
38
Пришпорван от бесните викове на какаваните, стигаш до реката и в движение се хвърляш в нея. Край главата ти попадат копия и стрели. Потапяш се под водата, там копията и стрелите не могат да те настигнат.
На няколко пъти се подаваш над водата да си поемеш дъх. И тоз час около теб започват да валят копия и стрели. За щастие никое от тези смъртоносни оръжия не те улучва. След малко стигаш другия бряг. Изчакваш във водата под сведените клони на върбите и поглеждаш към отсрещния бряг.
Дебелаците стоят там и гледат навъсено. Те, горките, не смеят да влязат в реката. Ако има нещо, което да мразят повече от теб, то това е водата.
Ще подразниш ли преследвачите си?
Не — мини на 230.
Да — попадаш на 7.
39
Бледите рибешки очи се впиват в теб.
— Ще ми дадеш ли меча на крал Мрак?
Оглеждаш изпитото лице на главатаря. Можеш да бъдеш сигурен, че разговорът ще бъде кратък.
— Махни това желязо — казваш на разбойника.
— За последен път те питам: ще ми дадеш ли меча?
— Да — въздъхваш ти.
Острието бавно се вдига от гърлото ти. В твоите скитнически гърди трепва плаха радост. Спечелил си няколко секунди от живота.
Скачаш на крака, грабваш меча си и отстъпваш няколко крачки назад. Цялата шайка се хвърля срещу теб, а ти си толкова уморен!
Прехвърли се на 36.
40
Пътят през гъсталака е труден. Бодливи храсти се закачат за дрехите, клони драскат лицето ти, но ти не мислиш за това, бързаш да стигнеш по-скоро до целта.
През цялото време си повтаряш, че това е лудост, че целта не може да е толкова близка и така достъпна. И все пак желанието да помогнеш на хората от прокълнатата земя замъглява малко хладния ти разум.
Наближаваш малка поляна. Разгръщаш клоните на дървото пред теб и поглеждаш внимателно напред. В средата на поляната се издига старинен замък с островърхи кули. Замъкът виси във въздуха. Струва ти се странно, че някой може да издигне замък в гората. Това не е ли магия?
Може и да е. В тази земя всичко е възможно!