Кучето го послуша, изсумтя тежко и легна в краката му. Голямата глава се отпусна на ходилата му, от което краката му в чорапи за тенис се изпотиха. Сърце не му даваше да ги отмести, а и понякога му беше приятно, особено зимно време. Отпи от уискито и запали ръчно свита цигара. Дажбата му беше чаша уиски и една-единствена цигара на ден. Понеже пушеше малко, веднага усети как сърцето му заби по-бързо. При хубаво време отиваше до летището и скачаше с парашут. Не го смяташе за порок, за разлика от Елиза. Но вече от осем години беше вдовец, а дъщеря му бе голяма и добре осигурена. Самият той не проявяваше безразсъдна смелост — скачаше само при благоприятно време и никога не опитваше рисковани маневри. Просто му харесваха голямата скорост и цепенето на въздуха, това, че няма почва под краката, главозамайващата гледка, разкриващата се перспектива — къщите и дворовете под него с красивите форми в меки цветове, прорязани от осветената пътна мрежа като лимфна система на великански организъм. Също и жилищните квартали с подредените в прави редици червени, зелени и бели къщи. В интерес на истината човек е същество, което се нуждае от системи в живота си, помисли си той и издуха дима към лампата над него.
Егил Айнарсон също е имал система с подредения си живот, работа в пивоварната, съпруга и син, постоянна група от приятели и кръчмата в северната част. Постоянен режим година след година — от вкъщи в пивоварната, вкъщи, в кръчмата и пак вкъщи. Колата с всичките й части за чистене, смазване и затягане. Седмицата се превръща в месец, месецът — в година. И нищо в досието. Нищо драматично не разтърсва живота му, минава през училищната скамейка, без да привлича особено внимание, взима причастие, продължава с инженерно образование в Гьотеборг за период от две години. По-късно никога не го използва. Става работник в пивоварната. Чувства се добре и печели достатъчно. Така и не стига до големи постижения в живота си, но няма и големи проблеми. Обикновен човек. Жена му е свястна и си изпълнява задълженията. И изведнъж някой го намушква с нож. Петнадесет пъти. Как е възможно човек като Айнарсон да предизвика такива силни чувства, чудеше са Сейер. Продължи да си пие уискито, а мислите му кръжаха хаотично. Естествено, че е правилно да попълнят списъка с нови имена, хора, за които не се бяха сетили и с които да говорят, при което би било възможно да погледнат на случая от съвсем нов ъгъл и в нова светлина. Мисълта му винаги го водеше към колата. „Опел Манта“, модел 88. Изведнъж решава да я продаде. Някой, неизвестно кой, е проявил интерес към нея, както може да се предположи. Не е пуснал обява във вестник, не е споменал пред друг, че иска да я продава. Бяха го проверили. Пак дръпна от цигарата и за няколко секунди задържа дима. От кого я беше купил? — запита се той изведнъж. Точно този въпрос не си беше задавал никога. А може би трябваше. Скочи и хвана телефонната слушалка. Щом иззвъня от другата страна, той се сети, че часът не е особено приличен. Госпожа Айнарсон отговори след второто позвъняване. Изслуша го, без да задава въпроси, а после помисли известно време:
— Договор за покупко-продажба? Да, със сигурност е в домашния архив, но ще трябва да почакате малко.
Той изчака. Чу шум от отваряне и затваряне на шкафове и ровене из документи.
— Едва се чете — оплака се тя.
— Опитайте, моля ви. Ще се отбия да го взема утре, ако ви затруднява да го разчетете.
— При всички случаи улицата е „Ерик Бьоренсен“. Май пише Микелсен. Не мога да прочета малкото име, нито номера на улицата. Освен да е пет, да, мисля, че е пет. Или шест. Улица „Ерик Бьоренсен“ 5 или 6.
— Това е достатъчно. Благодаря!
Записа данните в тефтерчето до телефона. Беше важно да не пропусне нищо. Ако не е разбрал къде, щеше да отиде с колата, поне щеше да разбере откъде е дошла. Това също беше важно.
Още един ден клонеше към залез, когато Карлсен се върна от стола с два сандвича със скариди и кока-кола. Тъкмо захапа едната филия и Сейер се появи на вратата. Заместник-началникът, по-аскетичен, носеше сандвичи с кашкавал и бутилка минерална вода, както и вестника под мишница.
— Може ли да седна?
Карлсен кимна, топна скарида в майонезата и я лапна.
Сейер придърпа стола, настани се и хвана парче кашкавал от сандвича. Нави го на тръбичка и захапа единия край.
— Извадих случая Мари Дурбан от шкафа и го донесох — съобщи той.
— Защо? Да не би да има някаква връзка?
— Вероятно не. Но в нашия град не стават често убийства, а тези две се случиха само в рамките на дни. Айнарсон е посещавал „Кралско оръжие“, а Дурбан е живяла триста метра по-надолу. Не е зле да разследваме по-подробно. Виж!