Сейер обърна поглед към гаража с две отделения в същия зелен цвят като къщата и след миг я последва вътре.
— Какво искахте да ми кажете, госпожо Айнарсон? — попита я директно. Стояха пред вратата на хола. Тя остави легена на пода и отмести няколко кичура изрусена коса, паднали върху лицето й.
— Обадих се на брат ми. Той е в Ставангер на панаир на железарски стоки. Ставаше дума за работен гащеризон. Нали се сещате, един зелен полиестерен, с много джобове. Обличаше го, когато се занимаваше с колата, и винаги го оставяше в багажника. Потърсих го, защото се сетих, че е много скъп. Бил удобен да се използва и като платнище, ако колата откаже по път и се налага да се лежи под нея. Така каза той. Брат ми го искаше и за тази цел. Не го намерих в колата и потърсих в гаража. И там го нямаше. Просто е изчезнал. Както и един голям фенер.
— Попитахте ли за него при нас, в полицията?
— Не, но нали полицията няма право да взима вещи от колите, без да уведоми?
— Не, разбира се. Но за по-сигурно ще проверя. Винаги ли го вземаше със себе си?
— Винаги. Беше много прибран по отношение на колата. Никога не тръгваше на път без допълнителна туба бензин, без моторно масло, препарат за миене на стъкла и туба вода. И зеления работен гащеризон. Може и аз да съм взела фенера, ако ми е трябвал. Случва се да изгори бушон. Инсталацията тук е направо отвратителна, трябва да се смени изцяло. А сегашната градска управа е най-некадърната, откакто се помня. Веднъж годишно увеличават наема и разправят, че пестели за балкони. Докато съм жива, няма да го видя. Да… да, просто исках да съобщя, че е изчезнал работният гащеризон.
— Това е много ценна информация — похвали я той. — Добре, че се сетихте!
Било е ценно и за убиеца, помисли си той, да навлече гащеризона върху окървавените си дрехи.
Тя се изчерви чаровно и отново взе легена. Беше огромен, пластмасов, в тюркоазен цвят, и когато го опреше на бедрото си, както направи и сега, заемаше доста странна и изкривена поза.
— Обещах на малкия едно кръгче с колата. Позволявате ли да го взема от гаража?
Тя го погледна учудена.
— Да, да. Само че ние ще излизаме по-късно. Не се бавете.
— Само едно малко кръгче.
Той излезе и тръгна към гаража. Ян Хенри седеше на работна пейка до стената и си клатеше краката. Гуменките му бяха изцапани с масло. При вида на Сейер първо се стресна, но после се зарадва.
— Днес съм с колата. Майка ти разреши да те повозя малко, ако искаш. Ще можеш да пуснеш сирената.
Детето скочи от твърде високата пейка и направи няколко крачки напред, за да си възвърне равновесието.
— „Волво“ ли е?
— Не, „Форд“.
Ян Хенри се затича напред и Сейер видя колко неестествено слаби и бели са краката му. Малкият се загуби съвсем на предната седалка и беше трудно да му се сложи колана според изискванията, но се налагаше. Едва виждаше навън, когато изпънеше шия. Сейер запали колата и сви по главния път. Известно време беше много тихо, чуваше се само жуженето на мотора и от време на време профучаването на някоя кола в лявото платно.
Момченцето беше мушнало пръсти между бедрата си, сякаш се страхуваше да не се удари по невнимание.
— Липсва ли ти татко, Ян Хенри? — тихо попита Сейер.
То се обърна и го погледна учудено, сякаш за първи път някой се сещаше да го попита.
— Страшно много — отговори просто то.
Замълчаха отново. Сейер караше в посока воденицата, даде десен мигач и се насочи нагоре към водопада.
— Толкова е тихо в гаража — обади се неочаквано момчето.
— Да. Жалко, мама не може да поправя коли, нали?
— Аха. Татко стоеше там и потягаше колата постоянно. Когато имаше време.
— И мирише много хубаво на масло и бензин. — Сейер се усмихна.
— Беше ми обещал гащеризон — продължи детето. — Като неговия. Но не успя да ми го купи, преди да изчезне. Имаше четиринадесет джоба. Щях да го обличам, когато си смазвам колелото. Нарича се монтьорски костюм.
— Да, така се казва. И моят е такъв, но е син и на гърба пише ФИНА. И не съм сигурен дали е с четиринадесет джоба. Осем или десет, най-много.
— И сините са много хубави. Има ли ги в детски размери? — попита малкият твърде умно за възрастта си.
— Не знам, но ще проверя.
Отбеляза си наум задачата, зави надясно и спря. Оттук се виждаха сградите на Ен Ер Ко5, които бяха разположени идилично край реката. Посочи към прозорците, примигващи на слънцето.
5
Ен Ер Ко — (NRK, Norges rikskringkasting) — националните радио и телевизия на Норвегия. — Бел.пр.