Затича се нагоре по ниските стъпала и бутна силно вратата. Кимна леко към госпожа Бренинген на рецепцията. Като цяло тя беше хубава жена, лъчезарна и приятелски настроена. Не че тичаше след жени, макар и сигурно да беше добре да го прави. Това щеше да почака, а междувременно се задоволяваше само да ги гледа.
— Интересна ли е? — посочи с глава книгата, която тя четеше между служебните задачи.
— Да, може да се каже — усмихна се тя. — Интриги, власт и страсти.
— Прилича на нашата работа.
Предпочете стълбището, затвори вратата и потъна в стола на „Кинарпс“, купен с пари от джоба му. Изправи се отново, взе от архива папката с делото Мая Дурбан, седна и се зачете. Загледа се в снимките й. На първата тя беше все още жива — хубава, апетитна, с кръгло лице, черни вежди и тесни очи. Много късо подстриганата коса й отиваше. Привлекателна, весела жена, чиято усмивка издаваше в голяма степен какъв човек е — дръзка, провокативна усмивка, оформяща малки трапчинки на бузите. На другата снимка лежеше по гръб на леглото с широко отворени очи и поглед, насочен към тавана. Лицето не изразяваше нито ужас, нито изненада. Не изразяваше нищо — приличаше на безцветна маска, която някой беше свалил и захвърлил на леглото.
Папката съдържаше и няколко снимки на апартамента: приятни стаи, подредени с женски вкус. Съдържаха хубави вещи, но нямаше дантела и пастелни тонове. Направиха му впечатление ярките цветове на мебелите и килимите — червено, зелено, жълто — цветове, каквито би избрала силна жена. Нищо не подсказваше какво се е случило. Нямаше нищо счупено или преобърнато, сякаш е извършено тихо и спокойно. И напълно неочаквано. Тя го е познавала. Сама му е отворила вратата и си е свалила дрехите. Първо са се любили, нищо не говореше, че е станало против волята й. После нещо се е пречупило. Пропадане, загуба на разсъдък. Силен мъж е в състояние да отнеме живота на дребна жена за секунди. Той знаеше, че само няколко ритника стигат. А и никой не чува, че викаш, когато те задушават с пухена възглавница. Остатъците от сперма, открити в жертвата, бяха минали през ДНК анализ, но нямаше къде да ги провери, защото още не разполагаха със собствен регистър. Щяха да разгледат подадената в парламента молба напролет. От този момент всички щяха да са много предпазливи, замесят ли се в нещо нередно. Всичко, оставено зад гърба им, можеше да се изстърже и подложи на ДНК тест с вероятна граница на грешка едно на седемнадесет милиарда. Известен период обсъждаха възможността да поискат правителствено разрешение да призоват и изследват всички мъже в градската община на възраст между осемнадесет и петдесет години, но се оказа, че трябва да извикат хиляди мъже. Проектът щеше да струва няколко милиона и навярно щеше да отнеме няколко години. В общи линии съдебният министър гледаше на предложението с необходимата сериозност, докато не научи подробностите около случая и жертвата. Мари Дурбан не беше оценена на такава сума. Той го разбираше до известна степен. Понякога си представяше бъдеща система, при която всички норвежки граждани още при раждането щяха да бъдат подлагани автоматично на тест и да бъдат вписвани в регистъра. Тази възможност му разкриваше шеметни перспективи. Продължи да чете разпитите. За съжаление не бяха много — трима колеги, петима съседи от жилищния блок и двама познати — мъже, които твърдяха, че са я познавали бегло. А накрая нейната приятелка от детство с неясните обяснения. Изглежда се бе измъкнала твърде лесно, изглежда знаеше повече, отколкото искаше да каже. Беше невротичен тип, но все пак честна. Никога не бе имал причина да я задържа в полицията. А и защо й беше да убива Дурбан? Приятелките не се убиват, мислеше Сейер. И все пак тя му беше направила голямо впечатление, тази дългокрака художничка с красива коса — Ева Мари Магнус.
Нито един от монтьорите не се сети за зелен гащеризон. Не бяха виждали нито фенер, нито бележка със записани име и телефонен номер. Жабката беше претърсена и изпразнена. В нея намериха обичайните неща: документите на колата, книжка с инструкции, карта на града, пакет цигари, малко опаковка от шоколад; две празни запалки за еднократно ползване. И в противоречие с мнението на съпругата му за отсъстващ интерес към жените — пакет „Блек Джек“. Всичко беше внимателно описано.
Сейер се обади в пивоварната. Помоли да го свържат с отдел „Личен състав“. Отговори учтив мъж с леко загатнато северно наречие.
— Айнарсон? Да, разбира се, спомням си го. Ужасна история. Имал е и семейство, както научих. В интерес на истината той беше един от нашите много точни служители. Почти не е отсъствал за седем години, както виждам. Този факт говори много. Но нека видим за септември и октомври миналата година — Сейер чу, че мъжът рови из документите.