— Познавате ли компанията от пивоварната, която идва тук?
— Идва? Вече почти се разпадна. Не знам защо. Примус изчезна, може би заради това.
— Примус?
— Егил Айнарсон. Примус, моторът на компанията. Обединяваше всички по някакъв начин. Със сигурност идвате заради това.
— Наистина ли така го наричаха?
Мъжът се усмихна, взе няколко фъстъка от една купичка и я бутна към Сейер. Приличаха му на малки тлъсти ларви и затова не си взе.
— А те бяха много, нали?
— Десет-дванадесет души… Ядрото се състоеше от четирима-петима мъже; идваха почти всеки ден. Не ми е ясно какво се случи, освен че Примус беше намушкан. Но защо другите не се появяват, не разбирам. Тъжни истории. Тези момчета ми носеха голям доход. Беше ми много приятно с тях. Свестни хора.
— Разкажете ми какво правеха, когато идваха. За какво разговаряха?
Приглади косата си назад — напълно излишен жест.
— Играеха много на дартс.
Посочи голямо табло с мишена във вътрешността на заведението.
— Организираха си състезания. Говореха, смееха се, спореха… Пиеха, майтапеха се и се смееха. С две думи, бяха нормални момчета. Сякаш тук се отпускаха, защото бяха без жените си. Това е място за мъже.
— А за какво говореха?
— За коли, жени и футбол. За работата, ако се беше случило нещо особено. И за жени, казах ли го вече?
— А имаше ли случаи да се скарат?
— Ами да, но не сериозно. В смисъл, винаги се разделяха като приятели.
— Познавахте ли ги по имена?
— Ами, да, ако смятате Примус, Педик и Графен за имена. Не знаех истинските им имена. Освен на Арвесен, най-младия. Нико Арвесен.
— А кой беше Графен?
— График. Правеше плакати и рекламни материали за пивоварната, много хубави между другото. Не знам как се казва.
— Мислите ли, че някой от тях е забил нож на Айнарсон?
— О, не, Боже мой! Някой друг е бил. Те бяха приятели.
— А познаваха ли Мая Дурбан?
— Всички я познаваха. Вие не я ли познавахте?
Направи се, че не чува въпроса.
— Вечерта, когато е убита Дурбан, тук е избухнала кавга, нали?
— Да, така е. Спомням си го само заради сирените. Обикновено няма никакви проблеми, въпреки че никой не се разхожда съвсем спокойно.
— Кога започна кавгата, преди или след като видяхте нашите патрулни коли?
— Опа, ще трябва да помисля малко.
Докато дъвчеше фъстъци, си облиза устните.
— Преди, мисля.
— Знаете ли причината?
— Пиянство, естествено. Педик пи страшно много. Трябваше да се обадя, колкото и да ми е неприятно да го правя. Обикновено си залагам името, че ще оправя нещата, но тогава не успях. Той съвсем излезе от релси. Не съм доктор, но приличаше на делириум.
— Той шумен ли е по принцип?
— Да, избухлив е. Но не е единственият. Някои са много гръмогласни. Примус определено беше по-тих, понякога мърмореше, но това причиняваше само леки трусове, като тези в Сан Франциско, нали знаете. Такива, от които чашите на бара леко подрънкват. Рядко се стигаше до нещо по-сериозно. Често идваше с колата и пиеше кока-кола или севън ъп. Винаги пишеше резултата, когато имаха състезания.
— А нашите хора тогава го прибраха, този Педик?
— Да, но по-късно научих, че са го пуснали.
— Благодарение на Айнарсон. Застъпил се е за него.
— Господи, възможно ли е такова нещо?
— Е, и ние сме хора. С нас може да се говори. Социалните контакти са незаменими, нали знаете? А ние имаме твърде малко такива. Не хванахте ли някои реплики в кавгата?
— О, да, нямаше как да не чуя! „Гадни жени“ или нещо подобно.
— Ставало е дума за жена?
— Със сигурност не. Високо съдържание на алкохол в кръвта и най-близките хора вече са на прицел. Бракът му определено не беше от най-страстните. Те всъщност заради това идваха тук.
Взе клечка за зъби от чашката на бара и започна да чисти и без това чистите си нокти.
— Дали има връзка между двете убийства?
— Не знам. На мен ми се ще да ви задам същия въпрос сега, когато седя тук, гледам през прозореца и почти виждам блока, в който е живяла.
— Разбирам какво имате предвид. Прекрасна жена. Изглеждаше невероятно.
— Често ли идваше тук?