Налегна го огромна мъка и се наложи да стисне силно очи, за да не надделее тъгата изцяло. Нямаше време за това, поне не сега. Облече се, отиде в хола и се обади на единствената им дъщеря Ингрид. Говориха дълго и накрая той пожела лека нощ на Матеус. След разговора се почувства по-добре. Преди да излезе, се спря пред снимката на Елиза над канапето. Усмихваше му се с лъчезарната си усмивка и безупречни зъби. Тогава все още беше безгрижна. Открай време харесваше тази снимка, но напоследък започна да го дразни — искаше му се изражението й да е друго, някак си по-сериозно, за да се доближава до неговото настроение. И това на Ингрид, когато седнеше пред пианото. Можеха да я сменят с друга. Мислеше си за това, когато излезе и пусна Колберг на задната седалка. Тръгна към „Фруденлунд“. Не му беше съвсем ясно за какво ще говори, когато пристигне, но както обикновено разчиташе на изключителните си импровизаторски умения. Хората се чувстваха длъжни да запълват паузите в разговора, защото смятаха, че е неудобно да настъпи мълчание. Винаги целеше да се стигне до трескав разговор, та събеседникът му да изпусне полезна за него информация. А Юстайн Магнус не очакваше неговото посещение, значи нямаше да се посъветва предварително с бившата си съпруга. Най-много да откаже да говори, но рядко някой се сещаше да постъпи така. При тази мисъл той се усмихна.
Магнус бе оставил на Ева старата вила в Енгелстад, а той се беше премести в апартамент във „Фруденлунд“. Имаше и по-грозни блокове, например този, в който той живее. Тези тук, шестетажни, се намираха в зелен район и образуваха полукръг като плочки за домино в обратен вариант: бели с черни точки. Ако най-крайната се катурне, ще събори и останалите. Обитаваха ги добри стопани. Многобройните лехи и храсти около блока и пред входа скоро щяха да цъфнат. Отвън беше чисто, асфалтът пред вратите — старателно пометен. Стилна украса — красиви пана или сухи цветя — висеше на всяка входна врата.
Отвори неговата приятелка. Любопитно я огледа. Искаше да си създаде представа каква жена е изместила Ева Магнус. Беше добре оформена и женствена, нищо не й липсваше. За момент Сейер не знаеше къде да прикове погледа си. Ева Мари с мрачната си слаба сериозност определено нямаше шансове пред този къдрав ангел.
— Сейер — представи се той любезно. — От полицията.
Веднага го пусна да влезе. Понеже се усмихваше възможно най-широко, тя не попита за какво става дума. Обикновено хората се интересуваха, когато си надяваше сериозната маска. Въпреки това изражението й беше въпросително.
— Идвам само да поговоря с Магнус — обясни той.
— А, да! Той е вътре.
Последва го вътре. От канапето се изправи червенокос великан. На масата пред него върху „Арбайдербладет“ лежеше праисторически дървен гущер и туба лепило. На гущера му беше паднал единият крак.
Здрависаха се. Великанът не си знаеше силата и изглежда не смяташе за необходимо да я пести по отношение на Сейер. Полицаят, от друга страна, не положи такова усилие и ръката му бе здраво притисната.
— Заповядайте, седнете. Имаме ли нещо за пиене, Софи?
— Не, не, това е неформално посещение, породено просто от любопитство.
Настани се на стола и продължи:
— Идвам, защото сте били женен за Ева Магнус и със сигурност си спомняте убийството на Мари Дурбан.
Магнус кимна:
— Да, разбира се, спомням си го. Ужасна история. Още ли не сте открили нищо? Беше толкова отдавна. Не съм чел какво пише във вестниците, а Ева никога не проговори повече за това. Аз пък си мислех, че става дума за нещо друго. Почти съм забравил убийството на Дурбан, но ако искате, питайте. Каквото знам, ще ви го кажа.
Разпери ръце. Симпатяга, топъл и приветлив.
— Имате ли някакви предположения за причината?
— Ох… да оставим този въпрос за по-късно.
— Добре.
Почерпиха го чаша безалкохолно и той благодари.
— Познавахте ли Мари Дурбан?
— Не, въобще не. Но съм чувал за нея. Пътищата на Ева и Мая са се разделили още когато са били момичета. Но все пак до края бяха много близки приятелки. Нали знаете как е при момичетата, сякаш е на живот и смърт. За убийството на Мая тя научи от вестника, съвсем случайно. Не се бяха виждали от шестдесет и девета. Или дали не беше седемдесета?
— Не точно, а като изключим деня на убийството?
— Не, не, беше един ден по-рано.
— Тогава са се срещнали в града. А на следващия ден Ева е посетила Дурбан в апартамента й.