— И ти какво направи?
— Обслужих го хубаво и му взех малко повече.
Ева опита коняка и запали цигарата от страната на филтъра.
— Ела с мен вкъщи да видиш апартамента — предложи Мая. — Дай си шанс да излезеш от безизходицата. Това е просто период от живота ти. Погледни на него като на нов опит.
Ева не отговори. Седеше като парализирана от нещо нереално, нещо, което я плашеше до смърт. И все пак нямаше съмнение, че предложението на Мая започваше да се загнездва в нея и моментът беше подходящ за вземане на решение.
Лежаха в двойното легло на Мая. Ева хълцаше силно.
— А ти знаеш ли какво точно е Марианската падина?
— Най-дълбоката морска падина в света. Единадесет хиляди метра дълбока. Опитай се да си представиш, единадесет хиляди метра.
— Откъде знаеш?
— Нямам представа. Някъде съм го чела. За сравнение, мръсната река през нашия град е осем метра точно под моста.
— Боже, какви неща знаеш само.
— Не прекарвам малкото си свободно време в „Коктейл“, ако си мислиш така.
— Но преди го правеше.
— Минаха двадесет и пет години оттогава, а и самата ти беше много заинтригувана.
И двете се ухилиха.
— Картините ти са наистина стряскащи — отсъди Ева. — Искам да ти кажа, че точно това е проституция. Да рисуваш, за да продаваш. Единствено и само с тази цел.
— Е нали трябва и да ядем?
— Колко храна ни трябва!? Не чак толкова много.
— Да, но е хубаво да имаш ток и телефон, нали?
— Е, да.
— Ще ти дам десет хиляди крони, когато тръгваш.
— Какво?
Ева се изправи на лакът и ужасена се олюля.
— А утре ще ми донесеш една картина. Някоя хубава, като за десет хиляди. Ще купя твоя картина, защото съм любопитна. Може да станеш известна някой ден, а аз ще съм направила изгодна сделка.
— Да се надяваме.
Мая се усмихна доволна.
— Ще се погрижим да стартираш в бизнеса. Само почакай! Кога се прибира Ема?
— Още не знам. Обикновено се обажда, след като се нахранят.
— Тогава можеш да започнеш още утре. Само да пробваш, естествено. Ще ти помогна в началото. Трябва да научиш някои дреболии. Ще изпратя такси да те вземе. Става ли в шест часа утре вечер? Дрехите и останалото ще уредя аз.
— Дрехи?
— И как смяташ да се появиш в това облекло? Ще извиняваш, но в дрехите ти няма абсолютно нищо секси.
— А защо трябва да бъда секси?
Мая се изправи и я загледа учудена.
— Не си много по-различна от другите момичета. И на теб ти се иска да имаш мъж, нали?
— Да — кимна Ева уморено. — Вероятно е така.
— Тогава престани да се обличаш като смъртта.
— Ама и теб си те бива да правиш комплименти.
— По-скоро завиждам. Ти си елегантна, а аз съм плондер с тлъстини и двойна брадичка.
— Не. Ти си лъчезарно, закръглено момиче с апетит към живота. Имаш ли себеуважение? — изведнъж попита Ева.
— Поне два пъти повече от теб.
— Просто се чудех.
— Вече си представям как слухът за дългокраката художничка ще се разпростре из града като огън. Сигурно ще ми откраднеш клиентите и ще се видя принудена да се откажа от начина си на прехрана.
— Ако имаш почти два милиона, няма да те пожаля.
Ева се прибра с такси, платено от Мая. Освен това поръча на шофьора да я вземе на следващата вечер в шест часа. След няколко неуспешни опита Ева най-после мушна ключа и влезе в ателието, залитайки. Захвана се да разглежда картините си с критичен поглед. Понеже беше доста пияна, те й направиха страхотно впечатление. Катурна се доволна на дивана и заспа с дрехите.
Събуждайки се и миг преди да усети махмурлука, си спомни съня. Беше сънувала Мая. Чак когато отвори очи, доби представа за реалността и се надигна ужасена. За голямо свое учудване откри, че е спала в ателието и то облечена.
Олюлявайки се, влезе в банята и с известна тревога се приближи към огледалото. Водоустойчивата спирала не се беше размазала, но миглите стърчаха около зачервените й очи като опърлена слама. Порите по лицето й приличаха на ухапвания от змия. Въздъхна тежко над мивката и пусна студената вода. За какво бяха разговаряли? Срещата им започна бавно да се прояснява; колкото повече подробности от разговора си спомняше, толкова по-учестено биеше сърцето й. Мая, Мая от детството, най-добрата приятелка, която някога бе имала и не бе виждала двадесет и пет години, се оказа проститутка. Богата проститутка, помисли си тя ужасена, припомняйки си как обсъждаха изгледите и тя да се измъкне от финансовата безизходица. Не беше истина! Да си въобрази изобщо подобна възможност! Наплиска лицето си със студена вода и простена. Отвори вратичката на шкафа с лекарства и намери кутия болкоуспокояващи. Изпи цяла шепа хапчета с вода и смъкна якето и полата си. Дали не бе останала една бира в хладилника? Даде си сметка, че не би могла да работи в това състояние. Още един загубен ден. Влезе под душа и продължително се търка с гъбата. В един момент усети, че хапчетата подействаха. Нахлузи черния пеньоар с китайски дракони на гърба и отиде в хола да си вземе цигара от чантата. Отвори я и видя куп банкноти. Известно време ги гледа изумена, но после си спомни. Преброи ги. Десет хиляди крони. Достатъчни, за да плати всички натрупани сметки. Поклати невярващо глава, влезе в ателието и започна отново да разглежда картините. Една стоеше по-напред на пода. Кога я беше извадила?