Точно в шест отвън се чу клаксонът на таксито.
Шофьорът постави в багажника увитата със старо одеяло картина.
— Карайте внимателно, струва десет хиляди крони — разпореди се Ева.
Съобщи адреса на улица „Турденшиолдс“ и изведнъж установи, че той я наблюдава в огледалото. Дали не познава Мая. Може би всеки втори мъж, когото среща, е бил в леглото на Мая. Отстрани прашинка от блузата си и почувства как се изнервя. Махмурлукът беше преминал; реалността се възвръщаше. Странно, но в отсъствието на Ема тя сякаш оставяше майчинската си роля в шкафа и беше чисто и просто Ева. „В момента съм такава, аз съм Ева. Не обръщам внимание на никого; правя каквото искам.“ Усмихна се на себе си. Шофьорът забеляза реакцията й и в отговор й се усмихна в огледалото. „Не си въобразявай нищо, и аз не съм гратис.“
Мая я посрещна на вратата с широко разтворени ръце. От вчерашните удоволствия нямаше и следа върху кръглото й лице.
— Влизай, Ева. А, донесла си и картината!
— Да, ще припаднеш.
— Никога не припадам.
Разопаковаха я и я подпряха на стената.
— Я гледай ти! — възкликна Мая. Започна да разглежда картината обстойно. — Много си нестандартна! Има ли заглавие?
— Не, луда ли си?!
— Защо не?
— Би означавало да реша вместо теб какво виждаш, а точно това не искам. Разгледай я сама и ми кажи какво виждаш. После ще коментираме.
Мая мисли дълго и накрая реши:
— Това е мълния. Точно така.
— Не е лошо хрумване. Разбирам защо така мислиш, но аз виждам и други неща. Земя, разцепена при земетръс; река, пресичаща града на лунна светлина; нажежена лава се стича по овъглена повърхност. А утре е възможно да видиш и нещо различно. Или поне така ми се иска. Трябва да се отърсиш от доста схващания, става ли дума за изкуство, Мая.
— Придържам се към мълнията. Не обичам нещата да се променят и да се превръщат в нещо различно. А тук би трябвало ти да се отърсиш, приятелко моя. Приготвила съм свободната стая, ела да видиш. Яла ли си?
— Само съм пила.
— По-зле си и от пеленаче. Някой трябва да те храни. Ще можеш ли да дъвчеш сама, ако ти направя един сандвич?
Помъкна Ева навътре в апартамента. Въведе я в стая почти без светлина. На очи се набиваше много червено, плюш и кадифе и тежки, плътни завеси. Върху огромното легло бе метната кувертюра със златни ресни. Краката потъваха в червено-черния дебел килим на пода.