Ева зарови лице в ръцете си. Не искаше да гледа ужасната сцена. Уплашена до смърт, се молеше мъжът да не я види и да не отвори рязко вратата. Чудеше се какво ще си помисли и как ще реагира, ако разбере, че тя седи вътре и ги наблюдава. Седеше вкаменена на стола и се опитваше да диша спокойно. Чу как Джо Кокър подхвана нова песен — „Когато жена плаче“. Насред отчаянието тя изпита огромно облекчение. Никога, никога няма да позволи на чужд мъж да влезе в тази стая и да я съблече. Не само ще прекъсне кариерата си, преди да я е започнала, но ще убеди и Мая да се откаже. Мислеше, че в действителност Мая е порядъчен човек, внимателна към другите и два милиона определено са достатъчни. Ще трябва да се задоволи с малък хотел. Ева отново надникна през процепа. Най-сетне мъжът бе станал от леглото и в момента си обличаше якето. Видя тила му и как шари с поглед из стаята, сякаш проверяваше дали не е забравил нещо. Когато очите му се спряха върху открехнатата врата, Ева притаи дъх. Той прикова поглед за няколко секунди, обърна се и прекоси стаята. Нещо не беше наред. Не си казаха нито дума, изведнъж стана много тихо. Ева виждаше неподвижните крака на Мая върху покривката на леглото, обърнати навън в двете посоки. Сега мъжът бързаше да си тръгне. Отвори вратата рязко и изчезна.
Ева не помръдваше.
Очакваше Мая да я извика. Вътре в себе си усещаше как яростта й се надига, изцяло насочена към Мая, която я домъкна в този съмнителен апартамент, твърдейки, че е безопасно. От леглото обаче не идваше никакъв звук. Ева се изправи и бутна вратата, за да види какво става. Бялото тяло на Мая лежеше твърде неподвижно по диагонал на леглото с възглавница върху лицето.
Ева не извика. Мая обичаше да си прави шеги. Не пестеше нищо в името на добрия смях. Ева кръстоса ръце и поклати глава. После заяви сухо:
— Ако пуснеш този тип тук още веднъж, ще изгубя уважение към теб.
Отвън се чу мотор на потеглящ автомобил. Ева се обърна бързо и се затича към прозореца. Видя как колата излезе на платното — „Опел Манта“, подобна на някогашната кола на Юстайн. Успя да види част от номера — BL 74…
Гумите изсвистяха пронизително. Той направи обратен завой и едва не бутна пътния знак в края на тротоара. После отпраши към кръчмата. Ева проследи колата с поглед. След това се обърна и се върна. Протегна се над леглото и внимателно хвана голямата възглавница за единия край. И тогава изпищя.
Дълбоко от гърлото й излезе проглушителен писък. Мая гледаше в тавана с широко отворени очи, пръстите й лежаха разперени върху кувертюрата. Ева отстъпи ужасена назад, кракът й се удари в нощното шкафче. Голямата лампа с фламингото се олюля заплашително, тя механично я хвана с две ръце, за да я задържи. Втурна се отново към прозореца, загледа тихата, сега напълно пуста улица — нямаше нито кола, нито човек и все пак дочу слабото бучене от трафика в далечината. Тичешком се върна, надвеси се, сграбчи за раменете Мая и я разтърси силно. Брадичката й увисна леко надолу. Сега лежеше със зееща уста. Ева се огледа отчаяно за телефона, но не го видя. Нахълта в другата стая, потърси го върху нощното шкафче, по перваза на прозореца, пак хукна обратно. Чудеше се как при това осветление не успява да го намери. И тогава пред погледа й на един от рафтовете се изпречи яркочервена кола спортен модел. Телефонът. Сграбчи го, вдигна каросерията, но не се сети номера на Бърза помощ. По новините наскоро бяха съобщили, че е сменен. Трябваше й указател. Не го намери. Остави слушалката върху вилката и се свлече в един фотьойл. Погледна си червената роба и изведнъж си представи стаята, препълнена с униформени полицаи, фотографи, снимащи със светкавица и тя — седнала на стола, гола под червената дреха, като още една проститутка.
КАТО ПРОСТИТУТКА.
Какво ще обясни? Че е гледала през открехнатата врата? „А защо не направих нищо?“, запита се тя учудена. Защото всичко се случи толкова бързо. Страхуваше се мъжът да не я разкрие и да излее гнева си върху нея. Очакваше Мая да се справи със ситуацията сама. Мая беше професионалистка. Скочи и се втурна в другата стая. Намери си дрехите и се преоблече със светкавична бързина. През цялото време се ослушваше. Ами ако звънне следващият клиент? При тази мисъл стремително премина през стаята и затвори вратата. Пръстите й не я слушаха и трудно закопчаваше дрехите. В периферното й зрение постоянно се мяркаха белите крака на Мая. „Единствено Мая знае, че съм била тук. Ако някой научи — Юстайн, полицията или Службата за защита на детето — ще ми отнемат Ема. Ще се върна на бегом вкъщи и ще се правя, че нищо не се е случило. Това няма нищо общо с моя живот, аз не съм част от това място, от този апартамент в плюш и кадифе.“ С нестабилни крачки обиколи стаите, намери си дамската чанта и палтото. Изведнъж се сети, че отпечатъците й несъмнено са навсякъде. Замръзна на място. Не е записана обаче в нито един регистър, така че не могат да я разкрият. Така си мислеше тя. Спря се отново до леглото, отиде чак до челната дъска и се надвеси над Мая. Една муха беше кацнала в ъгълчето на устата й. Тръгна нагоре по бузата и се настани в крайчеца на окото, въртейки дългите си крака. Ева я гледаше отчаяна и махна с ръка, за да я прогони, но мухата продължи да пълзи навътре по бузата, през долните мигли и накрая, някак колебливо, се качи върху очната ябълка. Там спря. После сякаш потъна леко надолу.