„Убита в собственото си легло.“
Видя заглавието на статива пред магазинчето на Омар още преди да излезе от колата. Само за няколко часа новината плъзна из целия град, из цялата страна. Ева връхлетя вътре и остави десет крони на гишето. Отвори вестника в колата, като го облегна на кормилото. Ръцете й трепереха.
„Тридесет и девет годишна жена беше намерена късно снощи мъртва в леглото си. По всичко личи, че е убита чрез задушаване, но в момента полицията се въздържа да даде допълнителна информация с оглед на продължаващото разследване. В апартамента няма следи от борба и е малко вероятно нещо да липсва. Убитата, известна на полицията заради проституция, е намерена снощи в 22 часа от познат. Мъжът потвърди пред репортер на вестника, че отишъл да си купи секс и намерил вратата отворена. Открил убитата и незабавно се обадил в полицията. Засега версията е, че жената е убита от клиент, но мотивът е неизвестен. Повече на страница би 7.“
Ева запрелиства вестника. Нямаше много текст, но затова пък снимките бяха големи: снимка на блока — прозорецът на Мая, маркиран с кръстче. Беше стара снимка, дърветата пред сградата се бяха разлистили. Снимка на мъжа, намерил Мая — бе сниман в гръб, та никой да не го разпознае. Снимката на един полицай. Този щеше да разследва случая. Сериозен прошарен мъж със светлосиня риза, заместник-началникът Конрад Сейер. Що за име! Всички, били в района в четвъртък вечерта, се приканват да се свържат с полицията.
Ева сгъна вестника. Ако полицаите изобщо разкрият, че е била с Мая, ще се появят много бързо, не е изключено още същия ден; във всички случаи преди уикенда. Чак след седмица би могла да се почувства спокойна. Първо ще върнат лентата назад, за да разберат какво е правила Мая и с кого е била през последните дни. Ева запали колата и бавно потегли обратно към вкъщи. Заключи се и реши да поработи малко: да изчисти и измие, и да помисли какво ще каже. В мокрото помещение мръсните дрехи стояха на големи купчини. Тръгна да ги пъха в пералнята, но изведнъж се сети, че чантата й е вътре. Извади я и тогава сложи дрехите. „С Мая сме приятелки от деца, но изгубихме връзка през шестдесет и девета. Ние се преместихме. Тогава бяхме петнадесетгодишни.“
Изсипа прах в машината и натисна копчето.
„Така че не се бяхме виждали двадесет и пет години. Срещнах я в «Гласмагасинет». Отбих се в магазина за маслени бои, за да направя една замяна… Седнахме в кафенето на втория етаж и пихме кафе.“
Влезе в кухнята и напълни мивката с вода.
„После разговаряхме за едно време, както обикновено правят момичетата. Дали знам, че е проститутка? Да, тя ми разказа. Не се и срамуваше. Почерпи ме, бяхме в «При Хана».“
Ева наля веро в мивката и постави чашите и приборите във водата. В съседното помещение пералнята се пълнеше бавно.
„След вечеря й отидох на гости. Да, точно така, взехме такси. Но аз не останах дълго. О, да, тя говореше за клиентите си, но не спомена име или друга подробност. Картината?“
Ева хвана една чаша на столче, вдигна я към светлината и започна да я търка.
„Да, картината е моя. По-точно, Мая я купи от мен. За десет хиляди. И то само защото й беше мъчно за мен, не мисля, че наистина й хареса. Но пък тя не разбираше особено от изкуство. И така, на следващата вечер й я занесох, като взех такси. Пих чаша кафе и си тръгнах твърде бързо. Тя чакаше клиент. Дали съм го видяла? Не, не, никого не видях, тръгнах си, преди той да дойде. Не исках да съм там, когато се появи.“