В железарски магазин до площада не се осмели да поиска шперц и се заразхожда край рафтовете, търсейки нещо, което би могла да мушне в ключалката. Намери голямо солидно длето с остър ръб и здрав чук, с каучукова дръжка на резки. За фенер се налагаше да попита.
— За какво ще го използвате? — заинтересува се продавачът.
— Ще осветявам с него — отвърна Ева учудена, вперила поглед в щръкналия под шушляковата престилка корем. Копчетата се бяха разтворили заплашително.
— Хе-хе, ясно ми е донякъде. Но фенерите се правят за различни цели. За работа с него, за осветяване на пътя при нощна разходка, за сигнализация…?
— Ще работя — отговори тя бързо.
Той извади един фенер — водо- и удароустойчив, хубав, с дълга тясна дръжка. Светлинният лъч се разширяваше или стесняваше според желанието.
— Този е от най-добрите, които можете да намерите. Доживотна гаранция. Използват го американските полицаи. Четиристотин и петдесет крони.
— О, Боже! Да, добре, взимам го.
— Става и за удари по главата — продължи сериозно той. — Ако се появят крадци с взлом и други такива.
Ева сбръчка чело. Не беше сигурна доколко сериозно говори.
Оборудването излезе цяло състояние — повече от седемстотин крони. Плати и взе сивия хартиен плик в ръка. Почувства се като класически обирджия. Липсваха й само гумени обувки и маска. Дояде й се. Отиде в „Йенсен манифактур“ и се качи в кафето на втория етаж. Купи си мляко с кафе и два сандвича, единия със сьомга и яйца, другия с кашкавал. Не срещна познати. По-скоро не познаваше никого, а виждаше само незаинтересовани безименни лица. Хареса й, защото й предстоеше да обмисли доста неща. След като се нахрани, отиде в книжарницата и си купи карта. Седна на стълбище на пешеходната улица, полускрита от една реклама за сладолед, и започна да търси. Много бързо намери пътя. На око прецени разстоянието. Пътят с кола беше най-малко два часа и половина. Ако тръгне в девет часа, ще стигне горе преди полунощ. Сама във вила в Хардангервида, с чук и длето. Може ли да го направи?
Отново си погледна часовника. Чакаше Елмер — той вече бе работил шест часа и скоро щеше да е преживял първия си работен ден като убиец. Отсега нататък той ще брои дните и ще гледа календара. Ще си отдъхва облекчено всяка вечер, когато си ляга като свободен човек. А някой ден, по един или друг начин тя ще го стресне. Тогава ще се прости със сигурността и нощем ще лежи буден или ще крачи нагоре-надолу в очакване. Бавно ще се съсипе, вероятно ще започне да пие и да отсъства от работа. И така, животът му ще се превърне в ад. Ева се усмихна с крива усмивка.