Ами кутията за хляб, която стоеше на плота в кухнята? Или супникът върху ъгловия шкаф? Защо не в стенния часовник? А старата раница, закачена на гвоздей на стената — ето къде са. Свали я. Оказа се празна. Ева насочи светлината към часовника си — показваше почти един. Претърси спалните, вдигна завивките и матраците, въпреки намерението си прерови набързо скриновете и два тесни шкафа, където висяха непромокаеми и пухени якета. Стара каца за сол беше пълна с шалове и дебели чорапи. Върна се в кухнята и отвори всичките малки порцеланови бурканчета, но съдържанието им напълно покриваше надписа върху тях — сол, брашно, овес, кафе. В коридора мушна ръка зад една завеска, скриваща широчък плот, но намери само леген, метла и изцапано шише от веро. Оставаха само пристройките. Работилницата, навесът за инструменти и външната тоалетна. Вратата изс-кърца заплашително, когато я отвори. Помещението нямаше прозорци. Подът поддаде под краката й. Сред тишината Ева долавяше шумоленето на импрегнираното ветроустойчиво яке. Огромен работен тезгях пресичаше стаята по диагонал. На стената бе монтирано табло с инструменти — контурите на всеки бяха очертани акуратно, та лесно да се връща на съответното място. Още един дръвник. Стари градински мебели, прояден от мишки надуваем матрак, ски и щеки. Снегорин. Не знаеше откъде да започне. Дали първо да не отвори вратата на тоалетната и да погледне долу. Прекоси пода и отвори. Тоалетната, макар и много малка, имаше две дупки, а изкопът беше дълбок. Стиропорни плоскости покриваха двата отвора, затова вътре миризмата не беше силна. Изглежда не бе ползвана отдавна, а и беше студено. На стената бе окачена снимка на престолонаследника Хокон в син пуловер с шпиц деколте. Снежнобелите му зъби проблясваха в тъмнината. Дали знаеше, че образът му виси в дворни тоалетни? На пода имаше килимче. Ева отстрани едната плоскост и се надвеси. Опита се да не диша, докато осветяваше. Не видя нищо. Отмести и другата плоскост и пак насочи лъча надолу. Сред тъмната неясна маса различи парчета бяла хартия. Представи си, че милионите лежат на дъното на тази купчина в метална кутия. Само това оставаше! Изправи се и си пое въздух. Май беше добре да бръкне долу с щека или с нещо друго, за да се увери. До тезгяха стояха няколко чифта щеки, някои много стари, с очукани дискове, а други — от стъклени нишки с малки бели предпазители от пластмаса в долния край. Изведнъж се почувства глупаво и си помисли, че парите със сигурност не лежат сред фекалиите — всичко си има граници. За секунда я обзе неувереност и остана там с втренчен поглед. Под тезгяха намери стара изпоцапана пластмасова кофа, няколко бутилки терпентин и кутия от боя. Беше голяма, около 10 литра. Надвеси се и прочете: Декбайс, Сетербрун. Разклати кутията. Вътре очевидно имаше нещо. Подпъхна нокти под капака и дръпна, но той не помръдна. Взе отвертка от таблото над тезгяха, вмъкна я под ръба и я изтегли нагоре. Кутията беше пълна с продълговати пакети, увити в алуминиево фолио. Приличаха на пакетчета храна. Въздъхна, закрепи фенера под брадичката си, извади един пакет и разви фолиото. Пачка банкноти. Беше ги открила.
Ева се свлече шумно на пода. Стисна здраво парите. Ето че Мая беше мислила точно като нея и ги бе скрила в празна кутия от боя. За момент зарови глава в шепи, развълнувана от случилото се. Пари, за които никой не знае и никой не притежава. В скута й сега лежеше главозамайваща сума. Огромна застраховка живот. Извади и останалите пачки, оказаха се общо единадесет, всяка с дебелина колкото четири-пет филии хляб. Нареди ги една върху друга — образува се внушителен куп. Вече не й беше студено. Кръвта във вените й се раздвижи, започна да диша, сякаш е участвала в надбягване; струваше й се, че челото й се изпотява. Заопипва циповете по якето си, за да разпредели парите в многото джобове: по две пачки във всеки джоб на якето, а останалите в панталона. Ще се поберат. Задължително трябва да затвори добре циповете, та да избегне риска да ги разпилее по пътя. Ще тича до колата — как иначе да се освободи от цялата необичайна енергия, обхванала тялото й. Нуждаеше се от един див бяг през пирените. Изправи се, за да стига по-лесно дъната на джобовете и точно в този миг чу шум. Добре познат шум, който чуваше всеки ден. Разпозна го веднага, но сърцето й спря изведнъж с един последен болезнен удар. Беше автомобил.