В един момент Ева усети колко е изтощена. Едва повдигаше крака. Влачеше се през тревата. Кутията тежеше цял тон в отмалялата й ръка, но по грейката нямаше джобове, а не й се щеше да остави парите при мръсните дрехи в раницата от страх да не се умиришат, знае ли човек. Излезе на пътя и й стана по-лесно да върви. Движеше се възможно най-бързо, но краката сякаш се влачеха след нея. Усещаше земята с петите си, но към пръстите стъпалата й бяха абсолютно парализирани. Равнината се простираше пред нея съвсем пуста. Погледна към вилата, която по-рано светеше. Сега беше тъмна. Смелостта й се изпаряваше при мисълта за предстоящия дълъг път с колата. Но след като стигна дотук, ще се добере и до вкъщи. Дано намери денонощна бензиностанция по пътя. Място, където продават хотдог и хамбургери, кола и шоколад или сладки, в плик по две. И топло кафе. Беше гладна като вълк. Веднъж сетила се за храна, не бе в състояние да отклони мисълта си в друга посока. Ако изобщо намери отворено заведение, вероятно ще замирише на хората там много повече, отколкото си дава сметка, защото беше привикнала. Не й се искаше да разбира какво ще си помислят хората, когато се появи на светло и топло, миришеща на лайна. Вече виждаше малкия път към езерото. Премести кутията в лявата си ръка и хвана фенера с дясната. Изглеждаше съвсем безлюдно и пусто, но въпреки това не се осмели да го запали, не и преди да стигне до автомобила. Колкото по-незабележима е, толкова по-добре. Никога не бе жадувала по-силно за своята кола и за цигара. Не беше пушила от доста време, защото не искаше да оставя фасове след себе си. От чиста емоция подсмръкна заради случилото се и ускори крачка. Оставаха й само няколко метра, когато нещо я накара да замръзне на място. Силен рев разцепи тишината и неочаквано тя се озова осветена от халогенни светлини. Беше като истукана с кутията и фенера, за момент краката й отказаха. После осъзна, че това е кола и избяга от светлинния лъч. Хукна с все сили през треви и храсти, стиснала с две ръце кутията. Още чуваше мотора, значи може да продължи да бяга. Спре ли обаче, трябва да легне на земята. Изведнъж се препъна и с цялата си тежест падна напред. Остана да лежи по корем. Беше си изкълчила крака, усещаше съчки и стръкове да я дерат по лицето. Застина като мъртва на земята. Моторът също замря, вратата на колата се отвори. Сега разбра всичко! Той е намерил колата й и я е причакал. „Свършено е с мен!“, каза си Ева. Вероятно е въоръжен. Един куршум в тила ще сложи край на живота й. В действителност парите не означават чак толкова много. Внезапно се учуди през колко препятствия премина, само и само да се добере до парите. Беше невероятно. Значение имаха единствено Ема и баща й; да има колкото за хляб, ток и отопление. Чуваше стъпките му през храстите, но не разбираше дали се приближават, или върви в друга посока. Подпря глава на ръката си. Копнееше да поспи. Така или иначе не е редно парите да са нейни. Затова се объркаха нещата, а и тя ни най-малко не се вълнуваше от пари. Изведнъж Ева събра всички сили, защото помисли за Ема. Трябва да избяга от приближаващия през храстите мъж. Започна да пълзи по корем. Движеше се внимателно върху гладката грейка. Чуваше стъпките му и съобрази, че докато той се движи, няма как да я чуе. Пропълзяваше малко разстояние и спираше, още малко и спираше. Той все още се намираше далече. Равнината беше широка, а той даже няма фенер. „Кой е лошо екипиран сега, а?“ Ева се мъчеше да придвижва кутията напред, без да вдига много шум. Отново чу мотора на колата му и видя пейзажа, осветен от фаровете. Сниши се максимално. Имаше късмет, че косата й е черна, а грейката — тъмносиня, но кутията беше почти бяла. Легна по корем върху нея, иначе рискуваше той да я забележи като светло петно. Глупаво беше от нейна страна да помъкне голямата кутия. Със сигурност я беше видял. Всеки момент колата ще премине шумно през храстите и ще я освети. Той може да я прегази веднага, да премине през нея с четирите колела. Никой няма да разбере какво се е случило и защо лежи премазана сред голите планини в твърде тясна грейка. И мирише на лайна. Нито Ема, нито Юстайн, нито баща й. И тогава убиецът на Мая ще остане ненаказан.